Читать «Изнудването» онлайн - страница 5

Гинярд се обърна и направи три крачки към Кайл. Стисна зъби като герой от евтин филм и се опита да изсъска репликите си.

— Да караме по същество, мистър Макавой, защото умирам от студ. В Питсбърг се подготвя обвинение в изнасилване. Ако искате да се правите на младо, но нафукано юристче и се свържете с адвокат или с баща си, то ще бъде повдигнато още утре. Добре планираното ви бъдеще ще се изпари само за миг. Ако обаче ни отделите десет минути от ценното си време в заведението зад ъгъла, обвинението ще бъде забавено или дори забравено.

— Можете да се спасите — добави Плант. — Без никакви последици.

— Защо да ви вярвам? — попита Кайл с пресъхнала уста.

— Само десет минути.

— Имате ли диктофон?

— Разбира се.

— Искам да го видя на масата. Ясно ли е? Нямам ви никакво доверие и настоявам всяка дума да бъде записана.

— Дадено.

Двамата заровиха ръце в джобовете на еднаквите си шлифери и се отдалечиха. Кайл отключи джипа и се качи. Запали мотора, пусна отоплението на най-силна степен и се зачуди дали да не избяга.

2

„Бъстърс Дели“ беше дълго и тясно заведение с червени винилови сепарета по протежение на дясната стена. Отляво имаше бар, грил и няколко флипера. По стените висяха безразборно плакати и сувенири от Йейл. Кайл беше идвал тук един-два пъти през първата година в университета, но оттогава бе минало доста време.

Последните две сепарета бяха заети от федерални агенти. До крайната маса стоеше още един шлифер. Разговаряше с Плант и Гинярд и чакаше. Докато Кайл се приближаваше бавно, агентът го изгледа и се усмихна по обичайния самодоволен начин, преди да отиде към съседното сепаре. Там вече седеше номер 4 и пиеше кафе. Плант и Гинярд бяха поръчали големи сандвичи с пържени картофи и зеленчуци, които изглеждаха непокътнати. Масата беше отрупана с храна и чаши с кафе. Плант се изправи и се премести от другата страна, така че двамата агенти да могат да наблюдават лицето на жертвата си. Седяха рамо до рамо, все още облечени с шлифери. Кайл се присъедини към тях.

Осветлението беше слабо и далечният край на заведението оставаше тъмен. Звукът от флиперите се смесваше с шума от мача, долитащ от телевизора с плосък екран до бармана.

— Винаги ли сте четирима? — попита Кайл и кимна към сепарето зад гърба си.

— Това е само видимата част — отвърна Гинярд.

— Искате ли сандвич? — попита Плант.

— Не.

Преди час умираше от глад. Сега храносмилателната, отделителната и нервната му система бяха пред пълен срив. Той се бореше за всяка глътка въздух, като отчаяно се стараеше да излъчва спокойствие. Извади химикалка и листче хартия, събра кураж и заяви:

— Искам отново да видя значките ви.

Последваха сходни реакции — недоумение, обида и примиреност. Накрая агентите бръкнаха бавно в джобовете си и извадиха своите най-ценни притежания. Оставиха значките на масата и Кайл взе тази на Гинярд. Записа пълното му име — Нелсън Едуард Гинярд — и служебния му номер. Стискаше силно химикалката и отбелязваше старателно данните. Ръката му трепереше, но Кайл не смяташе, че агентите са забелязали. Предпазливо потърка месинговата емблема, без да е сигурен защо го прави, но все пак си остави достатъчно време.