Читать «Изнудването» онлайн - страница 3

Последва нов глупав фаул и Кайл изкрещя на съдията, че е безсмислено да спира играта. Седна, прокара пръсти по врата си и избърса потта. Беше началото на февруари и студът се усещаше в салона. Защо се потеше?

Агентът/ченгето не помръдваше. Очевидно му доставяше удоволствие да зяпа Кайл.

Най-накрая прозвуча последният сигнал. Слава богу, мачът приключи. Единият отбор ликуваше, а на другия не му пукаше особено. Играчите се наредиха за задължителната размяна на поздравления — ритуал, също толкова безсмислен за дванайсетгодишните, колкото и за колежанските състезатели. Докато се здрависваше с треньора на противника, Кайл погледна към далечния край на игрището. Белият мъж беше изчезнал.

Дали го чакаше отвън? Разбира се, мисълта беше абсурдна, но параноята отдавна бе станала част от живота му и той просто бе решил да се примири с нея и да продължи напред.

Момчетата се скупчиха в съблекалнята на гостите, тясно пространство под изпочупените трибуни от страната на домакините. Треньорът Кайл ги окуражи, като похвали техните усилия и ги убеди, че играта им се е подобрила в определени аспекти. После изрази увереност, че ще завършат достойно сезона следващата събота. Момчетата се преобличаха и почти не го слушаха. Чувстваха се уморени от баскетбола, защото им бе омръзнало да губят, а вината за това носеше винаги треньорът. Беше твърде млад и твърде бял — типичен представител на Бръшляновата лига.

Малкото родители, които присъстваха на мача, стояха пред съблекалнята. Напрегнатият момент, когато отборът излизаше навън, беше най-неприятната част от работата на Кайл. Очакваха го обичайните упреци за избраната от него тактика. Чичото на Маркъс, 22-годишен бивш капитан на щатския шампион, имаше голяма уста и навика да се оплаква от несправедливото отношение на треньора към „най-добрия играч в лигата“.

Съблекалнята разполагаше и с друга врата. Зад нея се простираше мрачен тесен коридор, който минаваше зад трибуните на домакините и водеше до тясна уличка покрай залата. Кайл не беше първият треньор, открил спасителния маршрут. Тази вечер искаше да избегне не само семействата и техните оплаквания, но и агента/ ченгето. Раздели се с момчетата и когато те напуснаха съблекалнята, побърза да изчезне през задния изход. След няколко секунди се озова на уличката и закрачи по заледения тротоар. Тъй като бе навалял много сняг, асфалтът беше хлъзгав и затрудняваше ходенето. Температурата бе паднала доста под нулата. Беше сряда, 20:30 ч. Кайл се отправи към редакцията на „Правен журнал“ в Юридическия факултет на Йейл, където възнамеряваше да работи поне до полунощ.

Но така и не стигна дотам.

Агентът се бе облегнал на бронята на червен джип чероки, паркиран успоредно на улицата. Колата бе регистрирана на името на Джон Макавой от Йорк, щата Пенсилвания, но през последните шест години служеше вярно на неговия син, истинския собственик.