Читать «Изнудването» онлайн - страница 4

Въпреки че краката му натежаха и коленете му затрепериха, Кайл успя да продължи, сякаш всичко е наред. Не стига че ме намериха, каза си той, докато се опитваше да мисли трезво, но са се постарали да открият и джипа ми. За тази цел обаче не бе нужно професионално проучване. Не съм направил нищо нередно, повтаряше си наум Кайл.

— Труден мач, тренер — каза агентът, когато Кайл се доближи на няколко метра и намали ход.

Кайл спря и огледа пълния млад мъж с червени бузи и гъста рижава коса. Беше непознатият от салона.

— Мога ли да ви помогна? — попита Кайл и в същия миг забеляза сянката на номер 2 от другата страна на улицата. Винаги работеха по двама.

Номер 1 бръкна в джоба си и заяви:

— Точно това очаквам да направите. — После извади кожен калъф и го разтвори. — Боб Плант, ФБР.

— Много ми е приятно — рече Кайл, като пребледня и неволно потрепна.

Номер 2 също излезе на сцената. Беше доста по-слаб, десет години по-възрастен и с посивяла около слепоочията коса. Пъхна ръка в джоба и с обиграна лекота показа значката си.

— Нелсън Гинярд, ФБР — представи се той.

Боб и Нелсън. Очевидно с ирландски произход, от североизточните щати.

— Очакваме ли още някого? — попита Кайл.

— Не. Ще ни отделите ли малко време?

— Няма.

— Съветвам ви да го направите — отговори Гинярд. — Може да ви е от полза.

— Съмнявам се.

— Ако си тръгнете, ще ви проследим — добави Плант, изправи гръб и пристъпи към Кайл. — Не искате да се появим в университета, нали?

— Заплашвате ли ме? — попита Кайл. Изпоти се отново, този път под мишниците. Въпреки студения въздух няколко струи се стекоха по ребрата му.

— Още не — заяви Плант и се усмихна самодоволно.

— Слушайте, да поговорим десетина минути. На чаша кафе — продължи Гинярд. — Зад ъгъла има едно заведение за бързо хранене. Сигурен съм, че вътре е по-топло.

— Имам ли нужда от адвокат?

— Не.

— Очаквах да го чуя. Баща ми е адвокат и аз отраснах в кантората му. Познавам номерата ви.

— Без номера, Кайл. Заклевам се — отвърна Гинярд. Поне неговите думи прозвучаха искрено. — Отделете ни само десет минути. Обещавам ви, няма да съжалявате.

— Какво искате?

— Десет минути. Нищо повече.

— Подскажете ми за какво става въпрос или отговорът е „не“.

Боб и Нелсън се спогледаха. И двамата свиха рамене. Защо не? Рано или късно ще се наложи да му кажем. Гинярд се обърна, погледна към улицата и заяви:

— Университет „Дюкейн“. Преди пет години. Няколко пияни момчета от студентското братство и едно момиче.

Тялото и умът на Кайл реагираха по различен начин. Тялото му отстъпи — бързо свиване на раменете, леко задавяне, видимо потрепване на краката. Но умът му се разбунтува.

— Глупости! — избухна той и се изплю на асфалта. — Отдавна приключих със случая. Нищо не е станало и вие го знаете.

Последва дълго мълчание. Гинярд все още гледаше към улицата, а Плант следеше всяко движение на Кайл, който размишляваше трескаво. Защо ФБР ще се занимава с предполагаемо щатско престъпление? През втората година на курса по наказателен процес се бе запознал с новите закони, касаещи разпитите на ФБР. Ако сега излъжеше федералните агенти, можеше да бъде подведен под съдебна отговорност. Не беше ли по-добре да мълчи? Или да се обади на баща си? Не, в никакъв случай не трябваше да му звъни.