Читать «Криожега» онлайн - страница 51

— Ами аз? — попита Рейвън, неясно дали с негодувание, или развеселено.

— Този кой е? — попита остро Ворлинкин.

— Доктор Дърона. Познат на негова милост от Ескобар и делегат на конференцията — отговори Роик.

Рейвън се наведе услужливо напред в обсега на предавателя и се усмихна мило. Ворлинкин го гледаше намръщено.

— Негова милост би искал той да е… — „в безопасност“ изглеждаше една идея прибързано, — да е с мен — обясни Роик.

Ворлинкин каза хладно:

— Между другото, ако бяхте малко по-открити, щяхте значително да улесните нашата работа, така че да сме ви от полза.

Намекът за горчивина в тона на консула успокои Роик повече, отколкото Ворлинкин би могъл да си представи, защото подсказваше, че двамата с лейтенанта наистина са си имали работа с негова милост след отвличането, работа, за която консулът предпочиташе да не споменава по необезопасения канал.

— Да, сър — каза с разбиране Роик и прекъсна връзката.

— И сега какво? — попита Рейвън. — Ще си седим тук и ще чакаме сирените?

— Надявам се да няма сирени — каза Роик. — Най-добре ще направят, ако се спуснат и подсигурят заложниците без много шум.

След дълга пауза Рейвън каза:

— Освободителите не даваха признаци, че смятат да ни убият. А само да ни приобщят към каузата си.

— Паниката е лош съветник.

Рейвън въздъхна.

— Защо не покажеш малко оптимизъм за разнообразие? А?

Седяха пред индикаторните светлинки като пред лагерен огън и чакаха в мрака.

Майлс дръпна портичката от ковано желязо на консулството, установи, че е заключена, и впери уморен поглед над нея. Хубава предна градинка и спретната къща в дъното, засенчена от помпозните си съседи, но иначе в много добро състояние. Бивше слугинско общежитие може би? Кибу-дайни нямаше стратегическо значение и следователно нямаше причина Империята да харчи много пари тук — системата беше един вид задънена улица по отношение на скоковите проходи, намираше се от другата страна на Ескобар и беше далеч извън бараярската сфера на влияние. Консулството съществуваше най-вече за да улеснява редките бараярски и комарски търговски начинания по пътя им през лабиринта на местните законови разпоредби, да помага на всеки гражданин на Империята, закъсал на местна почва, да насочва и дискретно да проучва още по-редките кибуанци, решили да посетят някой от световете на Бараярската империя. Появата на Майлс сигурно беше най-вълнуващото събитие тук за последните години. „Да, и ще става все по-вълнуващо.“

Предутринният студ беше влажен и всепроникващ, краката му се бяха схванали, а гърбът го болеше. Той въздъхна и се прехвърли тромаво през портичката, взе бастуна, мина по късата алея и натисна звънеца.

Осветлението на верандата и в коридора се включи. През стъкленото прозорче надникна нечие лице и вратата се открехна. Млад мъж, когото Майлс не познаваше, каза с кибуански акцент:

— Сър, ще трябва да се върнете в работно време. Отваряме чак след два…

Майлс пъхна бастуна си в пролуката, натисна да я разшири, мушна глава и нахлу през прага.

— Сър…

Единствено появата на консул Ворлинкин спаси служителя от пряко попадение на ревизорски бяс. Консулът се приближи с бързи стъпки от дъното на коридора и каза: