Читать «Криожега» онлайн - страница 50

— И сега какво? — попита Рейвън.

— Сега ще чакаме.

— Да ни спасят? Ние не трябва ли да направим нещо? За другите?

— По-добре да си налягаме парцалите. Няма смисъл да вдигаме врява, преди похитителите да са открили липсата ни. Нека оставим кибуанците да си свършат работата. Да се надяваме, че ще пристигнат навреме. — Негова милост неведнъж беше казвал, че на местните власти по принцип не бива да се разчита прекомерно, макар самият той невинаги да се съобразяваше с тази си препоръка.

Като говорим за местните… Роик отново се наведе напред и потърси номера на бараярското консулство в Нортбридж. За жалост, в обществената мрежа фигурираше само официалният номер, но не и обезопасената спешна връзка, кодирана в личния комуникатор на Роик, от който похитителите най-вероятно се бяха отървали още в града, водени от напълно основателния страх, че комуникаторът може да бъде проследен от разстояние. Все пак Роик набра номера. Учтив глас на запис го прикани да се обади отново в работно време или да остави съобщение. Популярен бараярски военен марш звучеше тихо като фон и сърцето на Роик се сви от пристъп на носталгия. Беше преполовил сбития си доклад за ситуацията, когато — за огромно негово облекчение — го прекъсна глас на жив човек.

Роик позна лейтенант Йоханес, младия шофьор, който — заедно с консул Ворлинкин, защото негова милост все пак беше негова милост — ги беше взел от космодрума преди седмица и ги беше закарал до хотела, където се провеждаше конференцията. Военно аташе, неофициален представител на ИмпСи, а също готвач, градинар и ординарец на консула. Изобщо човек, който пораждаше у Роик смътно чувство за другарство по участ.

— Гвардеец Роик! — Гласът на Йоханес звучеше отсечено и тревожно. — Добре ли си? Къде си?

Роик подхвана доклада си отначало и преди да е завършил, изопнатото лице на консул Ворлинкин се присъедини към образа на лейтенанта над видплочата.

— Ако координирате действията си с нортбриджката полиция, вероятно оттук насетне ще сте в крак със събитията едновременно с нас — завърши Роик.

Ворлинкин кимна и каза:

— Лорд-ревизор Воркосиган не е с теб… нали?

— Не сме го виждали тук. Нещо при вас?

Пауза, която се проточи подозрително.

— Не сме съвсем сигурни.

Това пък какво означаваше, по дяволите?

— Когато те освободят, яви се по най-бързия начин в консулството — продължи Ворлинкин. — Да пратя ли Йоханес в полицията?

Роик се почеса по главата.

— Щом негова милост не е тук, няма смисъл да вдигаме излишен шум. Ще се върна с другите.