Читать «Криожега» онлайн - страница 49

Рейвън го изгледа неохотно, но все пак сви рамене в знак на съгласие.

Смъкнаха се предпазливо от покрива и притичаха на пръсти до стълбите в другия край на балкона. Слязоха, хукнаха към прикритието на дърветата, после заобиколиха към ниската постройка. Съчките и камъчетата, с които беше осеяна земята, разраниха босите крака на Роик и той неохотно призна, че Рейвън е прав за съществените недостатъци на един по-дълъг преход през гората.

Стъклото на прозореца беше нечупливо, а вратата към бившето езеро беше заключена с катинар, но Роик бързо й видя сметката с помощта на същия метод, който беше приложил и върху балконската врата. Касата се сцепи с оглушителен трясък и Рейвън примижа. И двамата застинаха, наострили уши, но никой не се развика. Влязоха предпазливо.

Предното помещение приличаше на офис, а вратата към задното, слава богу, беше отключена. Роик я отвори. Просторно помещение, като гараж. И потънало в пълен мрак, но… лодките можеха ли да се надушат? Да, миризмата на дърво, машинно масло, трюмни нечистотии и изсъхнали водорасли не можеше да се сбърка — беше силна и приятна по особен начин, като лято в хербарий. След като зрението му се нагоди към тъмнината, Роик различи силуетите на половин дузина гребни лодки, провесени от тавана; върху яки подпори на пода клечаха два по-масивни корпуса. В дъното имаше работен тезгях, който изглеждаше разчистен. Рейвън тръгна натам, протегнал ръце пред себе си от страх да не си сцепи главата в някоя колона или друго незнайно препятствие, но Роик го повика шепнешком:

— Ела тук. Тази голяма моторна лодка… помогни ми да свалим покривалото.

— Роик, дори да я изкараме някак навън, в езерото няма вода.

— Друго имам предвид. Просто ми помогни, става ли?

Лодката беше пет метра дълга и наполовина толкова широка, голямата й открита кабинка беше защитена с опънато покривало от дебел найлон, привързано към скоби в корпуса. Роик се пребори геройски с връзките, отметна покривалото и се покатери в лодката. Рейвън го последва, воден от любопитство.

Роик се придвижи опипом до контролното табло в предната част и вдигна капака на… да!… малка видплоча. Така, ако комвръзката беше със самостоятелно захранване, както би трябвало, проклета да е… Роик напипа копчето за включване, натисна го и светлинки в зелено и жълто прогониха мрака.

— Хей! — възкликна Рейвън, явно впечатлен, което вдъхна кураж на Роик, защото повечето дъронци го плашеха до смърт. — Знаеше ли, че това ще е тук?

— Надявах се. Щом са давали под наем гребни лодки на туристите, все трябва да са имали нещо, с което да им се притекат на помощ при нужда. Комвръзките са стандартно оборудване за лодки с този размер, вървят в комплект с ехолот, вградена навигационна система и прочие.

Лесно откри спешната честота. За броени минути успя да си пробие път през бюрократичната система на полицията в Нортбридж. Опитът му на уличен патрул го беше научил какво да каже, за да го прехвърлят бързо и възходящо по йерархичната стълбица, а навигационната система на лодката им осигури точните координати. Роик докладва сбито на стреснатия, но и изключително доволен полицейски детектив, който ръководеше разследването на случая с похитените делегати — случай, който явно се беше изкачил до челото на новините, ако можеше да се съди по тона на нортбриджкия детектив. Уви, за лорд Воркосиган не се знаело нищо на този етап — информация, която хвърли Роик в тих ужас. Той прекъсна връзката и се облегна назад.