Читать «Криожега» онлайн - страница 40

— О. Добре тогава.

Вратата се отвори широко.

Майлс не си направи труда да поправи погрешното заключение, че разговорът му със Сузе е бил равносилен на пропуск за това тайно общество, а побърза да прекрачи прага.

Стаята беше отчасти офис, отчасти контролна зала за поддържащата система на криокамерите и отчасти жилищно помещение, поне ако се съдеше по дюшека с омачкани чаршафи до едната стена и купчините лични вещи. Отворена врата водеше към съседно помещение, нещо като работилница — Майлс зърна работни тезгяси и рафтове с инструменти в сенките. Имаше само един стол, което наведе Майлс на мисълта, че в сравнение със Сузе Тенбъри е истински отшелник, но уредникът покани любезно госта си да седне на стола, а самият той се облегна на едно контролно табло. Майлс би предпочел обратното — така вратът му не би се схванал от гледане нагоре, а и късите му крака не биха се клатили глуповато на педя от пода. Но домакинът беше проявил любезност, а Майлс държеше да запазят колкото се може по-дълго този тон, така че се намърда на стола, вдигна глава да погледне уредника и дори се усмихна.

Тенбъри килна глава настрани и повтори почти дословно въпроса на готвачката:

— Изглеждаш ми твърде млад за нас. Да не си болен?

Майлс, от своя страна, повтори отговора си отпреди, с надеждата той да сработи отново:

— Страдам от нелечими пристъпи.

Тенбъри примижа съчувствено, но каза:

— Виж, най-добре е да пробваш пак с докторите. Ако нашите не могат да ти помогнат, тогава иди на друга планета.

— Ходих. Обраха ме до шушка. — Майлс обърна празните си джобове за илюстрация.

— Затова ли си тук? По липса на друг избор?

— В известен смисъл. — Крайният буквализъм беше кажи-речи единственият начин да скриеш нещо при разпит с фаст-пента и Майлс откри, че несъзнателно е прибягнал до този метод като компромисен вариант между необходимостта да научи повече и странната си неохота да излъже в очите този човек. — Сложно е.

— Да, винаги е сложно.

— Ще ми покажете ли какво да очаквам? Ако реша да остана при вас, тоест?

Бухналите вежди се покатериха нагоре.

— Когато аз съм на пулта, място за притеснения няма, уверявам те. Ела да ти покажа и ще се убедиш сам.

Заведе го в работилницата — нещо средно между конструкторски отдел и медицинска лаборатория. На един тезгях лежаха разглобени части от замразители.

— Част от камерите използвам като източник на резервни части за другите — обясни Тенбъри.

Майлс окуражаваше техно-вещерските брътвежи на уредника с помощта на кажи-речи същите звуци и кимания, които беше приложил и спрямо Яни, но с по-голям успех. След като реши, че количеството информация за принципа на действие и конструктивните особености на криокамерите наближава горната граница на поносимостта му, попита:

— Няма ли опасност да ви свършат резервните части?

— Не и в обозримо бъдеще. Първоначалният капацитет на това място е бил за двайсет хиляди клиенти. За двайсет години запълнихме едва десет процента от тази бройка. Вярно, че в началото натоварването беше несравнимо по-слабо. Но техническата обезпеченост е гарантирана поне за още няколко десетилетия. Докато аз съм тук, проблеми няма да има.