Читать «Криожега» онлайн - страница 38

— Обядът ти е готов, Тенбъри-сан. Торбата е в хладилника.

Мъжът благодари под сурдинка и мушна глава в огромния хладилник. Чак сега Майлс си даде сметка, че под цялата тази растителност не се крие едър като мечка човек, а тъкмо напротив — кльощав и блед. Мъжът измъкна от хладилника платнена торба, обърна се и спря поглед на Майлс.

— Ти си нов.

— Приятел съм на Джин — отговори Майлс, като заобиколи директния отговор. „Или негова находка, най-малкото.“

— Така ли? Къде е момчето?

— Пратих го да ми свърши нещо.

— Аха. Добре. Време беше и той да свърши нещо полезно.

— В двеста и десета тече кран — уведоми го готвачката.

— Добре, добре. Да хапна и ще си взема инструментите — каза мъжът. Взе каната и си тръгна.

— Кой е този? — попита Майлс.

— Тенбъри. Той е уредникът тук — каза готвачката и грабна отново черпака.

Майлс имаше смътен спомен, че вече е чувал този термин от членове на комуната. Запита се дали и неговото значение е толкова встрани от общоприетото, колкото и секретарската титла на Сузе. Но ако наистина искаше да научи откъде се взема електричеството и къде отиват отпадните води, сега беше моментът да направи нещо по въпроса. Дали да не изчака Джин, който да го представи на уредника? От друга страна, не можеше да се мотае вечно тук… още се двоумеше, но имаше усещането, че краката му вече са взели решението вместо него. Сърбяха го да хукне след косматия мъж.

Благодари през рамо на готвачката, остави пълната с чай чаша пред Яни, тропна приятелски по масата за довиждане и стигна до вратата, преди отдалечаващите се стъпки на Тенбъри да са заглъхнали окончателно. Износените подметки на гуменките втора ръка се оказаха точно толкова безшумни, колкото се беше надявал. Изскърцаха панти; Майлс надникна иззад ъгъла миг преди вратата към друго стълбище да се затвори. Пое си дъх и тръгна натам.

Стълбите потъваха в непрогледен мрак. Пулсът му се ускори. За щастие — и за огромно облекчение на Майлс, — само след миг слаба светлина се отрази в стените. Явно Тенбъри си носеше фенерче, следователно не виждаше в тъмното като върколак, което беше добре. На четвъртата площадка изскърца тежка врата и отразената светлина на фенерчето изчезна. Майлс ускори крачка, протегна ръце пред себе си и напипа дръжката. Отвори предпазливо вратата, промуши се през пролуката, после я затвори също толкова предпазливо и с минимум скърцане.

Подскачащата светлинка се отдалечаваше вдясно. Майлс тръгна след нея, като си мислеше за призрачните светлинки, които подмамвали непредпазливите пътници към страшна участ. Миг-два по-късно осъзна, че по краищата на полезрението му танцуват малки искрици — като светулки в нощно тресавище. Примигна и светулките се превърнаха в зелени индикаторни светлинки, опасващи на неравни интервали и различна височина двете стени на коридора.

С крайна неохота Майлс протегна ръка и плъзна пръсти по познатия релеф на стелажите с криочекмеджета. Само дето тези не бяха опразнени и изоставени, а активни — поне част от тях. Явно изолацията беше добра, защото отвън чекмеджетата бяха със стайна температура — с други думи, нямаше опасност пръстите му да залепнат към мразовитата повърхност и ледът бавно, но сигурно да го приклещи в смъртоносната си прегръдка. Въпреки това дръпна ръката си и продължи напред, ориентирайки се по зловещата светлинка на фенерчето.