Читать «Криожега» онлайн - страница 194

— Ако пак не покрият следите си — обади се сърдито майката на Джин.

— Този път едва ли ще успеят — каза Ворлинкин и я стрелна с окуражителна усмивка.

— Къде е Нефертити? — попита с внезапна тревога Джин.

Мина посочи към бюрото и шкафовете, вградени в отсрещната стена. Откъм сенките под бюрото долетя звук, сякаш някой мрънка и ръмжи едновременно.

— Крие се. Може би ти ще успееш да я извадиш оттам, след като се успокои. Опитах се да я примамя с храна, но май не е гладна.

Рейвън-сенсей заобиколи масите, застана с усмивка пред Джин, повдигна с палци клепачите да му види очите, провери му пулса и попита:

— Главоболие? Гадене?

— Малко. — Джин плъзна ръка по изтръпналото си лице. Пръстите му спряха върху ивица течен бинт под брадичката.

— Само драскотина — успокои го Рейвън-сенсей.

— Лицето ми е изтръпнало.

— Това е нормално. След час ще ти мине. Ако и тогава го усещаш изтръпнало, ела да ми кажеш. — Рейвън-сенсей замълча, изкашля се и продължи: — Лорд Воркосиган ми заръча да ти кажа, че ако двамата с Мина не бяхте забавили мутрите от „Нов Египет“, пък макар и с няколко минути, нямаше да пристигнем навреме. Не вярвах, че ще участвам в спасителна операция, но ето че и това стана.

— О! — възкликна доволно Мина.

Рейвън-сенсей кимна.

— Каза също, че ако бяха успели да ви изведат от сградата, преди ние да пристигнем, ни чакала дълга гонка откъм кърмата — извинявай, понякога той превключва на морска фразеология, — тоест, че нямало да ви настигнем лесно. Макар че сигурно и тогава щеше да измисли някакъв начин. Той, хм… явно не се отказва по средата.

Чак сега Джин се надигна и седна. В стъклената кабина до изолатора на майка му бяха затворени двамата охранители от „Нов Египет“ и Джин изтръпна от страх, но после видя, че Ханс още е в безсъзнание и лежи на пода, а Оки седи оклюмал с вързани на гърба ръце и не обръща внимание на никого и на нищо.

Джин си представи как ги набутват в тъмното багажно отделение на някакъв бус и ги откарват бог знае къде, а после ги разделят с майка им… отново. Преглътна и течният бинт опъна кожата под брадичката му. Отчаяният отпор, който беше дал на двамата здравеняци, тогава му се стори донякъде безсмислен и напълно безрезултатен, но може би…

В същия миг се появи и самият Майлс-сан — влетя с енергична крачка в реанимационната, следван по петите от гвардеец Роик. Оки продължаваше да гледа в пода и Джин си напомни, че кабините са звукоизолирани.

— А — каза с усмивка Роик и махна дружески на Джин. — Буден си вече. Браво.

Джин се навъси, неспособен да се отърси от спомена как Роик гледа през него над дулото на зашеметителя, все едно той не е там. Усмивката на Роик поувехна малко и гвардеецът премести очи да я изпробва върху Мина, където я посрещнаха по-благосклонно. Преструвка ли беше усмивката му? Кой беше истинският Роик — усмихнатият здравеняк или онзи студен, напрегнат, страшен човек?