Читать «Криожега» онлайн - страница 179

— Моля? — Ворлинкин вдигна вежди и Джин му разказа за предпазните мерки през онази първа нощ, при което Ворлинкин изхъмка и прехапа долната си устна. Но ако се съдеше по бръчиците около очите му, не изглеждаше ядосан или нещо такова.

Старото легло на Джин от накъсана мека хартия още стоеше непокътнато до стената. Ако останеше да спи тук, можеше да наглежда новата си любимка. Но дали нямаше да липсва на мама? Мина щеше да е при нея… освен ако не се размрънкаше, че иска да остане при него на покрива.

Напрегна се, готов да сграбчи Нефертити, когато тя се изправи на задните си лапи, опря предните на парапета и надникна над него. Но след кратък оглед сфинксът се дръпна назад. Явно нямаше намерение да се мята долу. После посети тоалетното кьоше на Джин и го използва по предназначение — Джин обясни на консула за номера с кофата, след което не пропусна да похвали Нефертити, което беше особено важно след издънката в ъгъла на реанимационната зала. Уви, сфинксът все така го гледаше подозрително. Протегна се, размаха криле, но ги прибра отново, когато отиде да надникне над парапета от другата страна, онзи, който гледаше към тесния паркинг зад комплекса.

Надникна и се вкамени. После от гърлото му се чу сподавено ръмжене. Гледаше надолу с хищническо напрежение — така гледаше Късметлийка мишките, преди да свикне с тях и когато беше по-млада. Козината на гърба му настръхна, а крилете му се разпериха със зловещ звук. Меката му опашка заудря по покрива.

— Лоши! — нададе писклив вой Нефертити. — Лоши!

— Какво? — възкликна стреснато Ворлинкин и отиде при парапета да погледне. Джин го последва.

Мина, която не обичаше да гледа отвисоко, остана зад тях и попита:

— Какво е видяла?

Джин не беше сигурен колко силно е нощното зрение на сфинкса, но самият той ясно различи един бус в най-тъмната част на паркинга и някакви хора с тъмни дрехи. Единият размаха дълъг чук или бухалка, чуха се три или четири удара, после един от прозорците на приземния етаж се счупи и стъклата паднаха навътре — навярно върху килим, ако се съдеше по глухото дрънчене.

— Някакви хора влизат с взлом — прошепна през рамо той на сестра си. При тази новина тя преодоля страха си и доприпка до парапета.

— Може да са крадци.

— Че какво ще крадат тук? — В сградата отдавна нямаше свестни мебели и работещо оборудване. Останали бяха само боклуци и разни неща, които не можеха да се местят.

Двама от мъжете долу измъкнаха от буса голямо буре. Или варел. Направиха му нещо, после го бутнаха през счупения прозорец. Остра миризма насити влажния нощен въздух. Ворлинкин отскочи назад и изпсува.

— Не са крадци — каза през зъби. — Подпалвачи са! — Грабна Мина за ръката и се огледа трескаво.

Един от мъжете хвърли нещо през прозореца и всички хукнаха обратно към колата. Шофьорът, изглежда, беше останал да ги чака на волана, защото бусът изхвърча сред фонтан от чакъл през срязаната телена порта още преди вратите му да са се захлопнали.

Изблик оранжева светлина; после сградата се разтресе под краката им, трясък се ливна като вълна през паркинга и се разби на многогласен тътен в сградите оттатък улицата. Мазно огнено валмо лумна през разбития прозорец и се проточи в двуметров език от пламъци.