Читать «Криожега» онлайн - страница 16

— Какво? — попита с повишено ниво на тревога Роик, на което негова милост отвърна:

— По-късно. Стените имат уши.

Така че на Роик му се наложи да стиска зъби до полунощ, когато се прибраха в стаята си. Там негова милост извади от багажа заглушителя на подслушвателни устройства — за пръв път, откакто бяха пристигнали на планетата, — както и кодирания предавател, седна на бюрото и започна да трака по клавиатурата.

— Е? — попита нетърпеливо Роик. — На какво се дължи внезапното ви въодушевление?

— Отбелязах първия си пробив в този случай след скуката от последните дни. Току-що ми предложиха подкуп.

Роик застина. Опитът да се подкупи имперски ревизор се наказваше жестоко на Бараяр, можеше да се стигне и до смъртна присъда. „Но не сме на Бараяр, и толкова по-зле.“

— Хм… и това е нещо хубаво?

— Където има дим, има и огън, както гласи народната мъдрост. — Негова милост продължи да трака жизнерадостно по клавиатурата: съставяше доклад, предназначен само и единствено за очите на императора. — Дим, да. Или димна завеса. Имай предвид, че опитът да ме подкупят беше изпълнен много елегантно. Чак ми е кеф, че имам насреща си интелигентни хора, а не идиоти. О, Лайза, права беше ти, права. Чудя се как ли го е надушило комарското ти носле.

— И вие какво направихте? — попита с нарастваща тревога Роик.

— Как какво? Е, да, ти никога не си бил член на екипаж от галактически наемници, затова питаш. Не си участвал и в мисии на отдела за секретни операции. И при едните, и при другите съществува изпитана политика по отношение на подкупите. В старата ми флотилия правилото беше да приемеш каквото ти се предлага, да докладваш на командването, а след това да направиш онова, което така или иначе си смятал да направиш. В секретните операции е долу-горе същото — приемаш подкупа и тръгваш по нишката. Защото нишките си имат два края, нали така. Изиграваш си ролята, после започваш да навиваш предпазливо макарата… и виждаш какво се е хванало на кукичката… Ха! — възкликна доволно негова милост и удари с драматичен жест заключителния клавиш на доклада си.

— И какъв беше подкупът? — настоя Роик. — Или… не трябва да знам? — „За бога, пак ли ще се наложи да работя на тъмно?“

— Някои много интересни акционни опции в „Ширагику-ша“ — иначе казано корпорация за крионика „Бялата хризантема“. Същата „Бяла хризантема“, която води преговори за установяване на франчайз на Комар. Опцията е да закупя техни акции на преференциални цени с изключително благоприятна фиксирана лихва. Нещо повече, предложиха да ми заемат необходимата инвестиционна сума при нулева лихва без погасяване на заема преди стойността на акциите да се удвои. Защото какво по-добро за тях от това да имат в списъка на местните си акционери човек с моите дебели връзки по самите върхове на империята? За мен по-любопитен е фактът, че не ми предложиха акции с право на глас. Тях ги давали единствено на клиенти с телесна температура под нулата.