Читать «Криожега» онлайн - страница 18

— Виждал съм те — каза внезапно. — Във фоайето на хотела. — Отблизо при това. Нещата се бяха случили твърде бързо, за да прецени дали отвличането е работа на аматьори, или на професионалисти, но ако трябваше да гадае, би го определил като нещо средно между двете. Стрелецът, който го беше уцелил със зашеметителя, изглеждаше врял и кипял в такива постановки, но мъжете, които отговаряха за контрола и отвеждането на жертвите, бяха далеч от представата на Роик за стандарт — бил той военен, паравоенен или скаутски дори. Но пък похищението беше масово, следователно не беше замислено конкретно срещу бараярците — факт, който несъмнено би засегнал егото на негова милост, — но Роик не можеше да прецени дали това опростява, или усложнява загадката.

Кльощавият вдигна ръка към отеклото си око, намуси се и направи крачка назад. Явно и той помнеше Роик.

— Кои сте вие бе, хора? — попита гвардеецът. — И защо, по дяволите, ме отвлякохте… ни отвлякохте?

Кльощьото вирна глава и здравото му око засвятка.

— Ние сме Наследниците-освободители на Нова надежда. Защото това поколение — каза той и се фрасна с юмрук в гърдите — най-после прави необходимото да спре жадните за власт корпорации. Станали са толкова тлъсти и корумпирани, че нямаме друг избор освен да изгорим до основи цялата прогнила система и да започнем отначало. Решени сме да отхапем мъртвата ръка на миналото, която ни мачка в прахта!

Роик го зяпаше сащисано. Кльощьото нямаше спиране: продължи да разнищва темата разгорещено, пък било и донякъде тенденциозно. Изглежда, НОНН беше някаква група за политически натиск, която беше зарязала неуспешните си опити да надвие в словесните дебати — и нищо чудно, ако всичките й представители се изразяваха като този, реши Роик — и вместо това беше решила да вдигне мизата, като премине към враждебни действия. Сред пороя от наизустени лозунги и недоволство изплуваха и няколко смислени аргумента, които Роик беше чул по време на конференцията, но същината на тирадата, изглежда, се заключаваше в това, че Кльощьо и съмишлениците му нямаха нито пари, нито късмет, за което били виновни мъртвите, които държали цялата собственост на планетата, и това трябвало да се промени, за да има повече за живите. Изглежда, Кльощьо не правеше съществена разлика между корпорациите и техните замразени клиенти. Роик се въздържа да изтъкне на глас, че богатството на Кибу-дайни се управлява от живи хора от името на мъртви хора и че дори първите да бъдат сменени с други живи, едва ли някой би възложил тази задача точно на НОНН.