Читать «Криожега» онлайн - страница 14

Въпреки всичко след няма и ден двамата с негова милост се качиха на совалката за орбитален трансфер, а оттам на скоковия кораб, където прекараха в удобство и скука трите седмици път до Нова надежда II или Кибу-дайни, както я наричаха местните, за да я различават от две други планети и една трансферна станция със същото име във възлената връзка. Кибу, за по-кратко и за удобство. Негова милост — по навик, останал му от работата в Имперската служба за сигурност — не обичаше да губи време на път и моментално натовари Роик с преглеждането на куп информация за обекта на мисията, а самият той се зае с още по-големи по обем и по-секретни доклади.

На Роик тази мисия му изглеждаше непонятна. Вярно, че лорд Воркосиган беше единственият сред познатите му, който наистина бе умирал и после бил криосъживен, поради което бе най-подходящият експерт по този въпрос сред ревизорите на Грегор — личната експертна глутница на императора по разрешаване на сложни проблеми. А и имаше пребогат опит с галактиците. Освен това наскоро беше приключил успешно — в другата си роля, като пълномощник на баща си с право на глас в Съвета на графовете — неколкогодишната си активна дейност в различни подкомисии, която имаше за цел да приравни с галактическите стандарти бараярския закон за репродуктивните технологии. А криониката можеше да се разглежда като другата страна на тези пряко свързани с живота високи технологии и следователно беше тяхно логично продължение. Само че конференцията по крионика в Нортбридж, организирана от консорциум на местни криокорпорации, изглеждаше съвсем безвредна — цял хотел, пълен със завеяни учени и охранени адвокати.

— Не подценявай лошотията на учените, когато става въпрос за финансиране — беше казал негова милост, когато Роик му изтъкна този довод. — Нито уменията на адвокатите да организират нападения от засада.