Читать «Криожега» онлайн - страница 13

Завлече се до банята, използва тоалетната и си наля вода в евтината пластмасова чашка, която явно беше оставена с тази именно цел. Изпи още няколко чаши с надеждата да разкара по-бързо мътилката от главата си. Над петносаната вана имаше дълъг тесен прозорец. Роик спря погледа си върху еднообразния склон навън, гъсто обрасъл с високи, заострени при върха иглолистни дървета, тъмни и с преплетени клони. Почука по стъклото — тъпият звук го определяше като нечупливо поне за онези, които нямаха мощна бормашина или плазмена дъга на разположение.

Реши да пробва колко е дълга веригата. Покриваше само половината разстояние до единствената врата, но Роик откри, че ако стои прав, вижда без проблеми през прозореца на стаята — стъклото не беше поляризирано, нямаше и пердета. „Явно не очакват посетители.“ Стаята, изглежда, се намираше на втория етаж и вратата до прозореца се отваряше към балкон по протежение на цялата сграда. Гледката зад балконския парапет се спускаше към широка алея, която след плавен завой се губеше от поглед сред гъстата иглолистна тайга. Други сгради не се виждаха.

Вече не беше в града, това поне изглеждаше сигурно. Беше ли видял ореол от градски светлини на нощния хоризонт? Помнеше само слабото осветление в банята. Можеше да е на десет километра от Нортбридж — или на десет хиляди. Нямаше представа коя цифра е по-близка до реалната, знаеше само, че по-късно това ще е от съществено значение.

Върна се при дюшека, клекна и се зае да човърка болта в стената — единственото потенциално слабо място в охранителния план на тъмничарите му. Не помръдваше проклетникът, а и беше твърде малък за големите пръсти на Роик. Виж, ако успееше да го хване здраво и да го разклати…

„Как, по дяволите, се забърках в тази каша?“ Представи си критичния коментар на гвардейски командир Пим относно вчерашните си действия и изтръпна. Сегашното беше сто пъти по-лошо от скандалното фиаско с буболечешкото масло. А всичко беше започнало толкова добре преди четири седмици.

И неочаквано, разбира се, но това не беше нищо ново — галактическите мисии, на които император Грегор изпращаше лорд-ревизор Воркосиган, по правило бяха неочаквани. След дузина пътувания извън планетата в компанията на негова милост Роик започваше да свиква със спешното събиране на багажа на негова милост — в ролята си на ординарец; с подготовката на пътните документи, на негова милост и своите — в ролята на личен асистент (пак в тази си роля Роик пътуваше извън Империята, защото се беше убедил, че галактиците са принципно неспособни да проумеят смисъла на древното и почетно звание „гвардеец“), и в ролята си на охрана на негова милост. Както и — макар че негова милост предпочиташе да не обсъжда на глас този аспект от задълженията му — в ролята на личен медтехник, който има грижата за хроничните здравословни проблеми на негова милост. Е, ако трябваше да е докрай откровен, компетентната прислуга в дом Воркосиган, достигнала нови висини на компетентност под вещото ръководство на лейди Екатерин Воркосиган, беше смъкнала от плещите му първата от гореспоменатите задачи. Промяната в собствените му планове се беше оказала по-неприятна, защото тъкмо беше събрал куража да покани госпожица Пим в Хасадар, където да я запознае с родителите си. Но Аури беше щерка на гвардеец и не му се разсърди. Вече година ухажваше дъщерята на командира си — ухажваше я тайно и сложно, почти като онези земни насекоми, за които му беше разказала лейди Воркосиган. Онези, при които мъжкият подхождал крайно предпазливо от страх възлюбената му да не го сбърка с обяда. Само дето в неговия случай страшилището беше гвардейски командир Пим, който щеше да му откъсне главата и да я схруска при първата погрешна стъпка.