Читать «Радост» онлайн - страница 99

— Ферис, Бригман и Селдън извършвали кражби от богатите туристи, които отсядали в отдалечените места на Карибите, като остров Торалина, например. Според полицаите, по принцип работели по този начин. Бригман бил професионален играч на покер, който обикновено набелязвал мъже за свои жертви и ги въвличал в поредица от игри с големи залози. Ферис развличал дамите, докато мъжете им играели карти. Селдън стоял настрана и вършел мръсната работа. Тримата внимавали да не ги виждат заедно, така че никой да не може да направи връзка между кражбите.

— Разбрах — въодушевено рече Деби.

— Но тримата мъже били бизнес партньори, а не приятели. Накрая, както казват, се получил срив между тях. Ферис и Селдън заподозрели Бригман в измама по някакъв начин, може би защото той отговарял за укриването на бижутата. Те не били сигурни, че той разпределя плячката по равно.

— Както се оказало, имали право да го подозират — намеси се Райърсън и налапа малко сьомга. — Бригман откраднал гривната по собствена инициатива. Не казал на партньорите си.

— Но Ферис и Селдън разкрили истината, когато се спречкали през последната нощ от престоя ни на Торалина. Скарали са се сериозно и Бригман бил убит. Ферис използвал ножа си. А в това е много добър. Всъщност, според полицията, той очевидно обича да го използва. — Вирджиния потръпна.

Райърсън продължи разказа:

— Преди да умре Бригман, обаче, признал на приятелчетата си, че изгубил гривната на покер с мен. След смъртта му Ферис дойде да търси гривната в стаята ни. Селдън не бил толкова дързък. Бил нервен заради убийството. Решил да се покрие.

— Но онази нощ в хотела Райърсън уплашил Ферис? — попита Деби. — Въпреки, че ножът е бил у него и очевидно не се е страхувал да го използва?

Райърсън се усмихна широко.

— Ферис казал в полицията, че когато ме видял на прага с туристическия сешоар на Джини в ръка, помислил, че държа оръжие.

Вирджиния гордо му се усмихна.

— Онази нощ Райърсън беше чудесен.

— Така. Облякох се със слава и една розова салфетка — сухо се съгласи Райърсън.

— Розова салфетка? — Деби местеше поглед от единия върху другия, в безкрайно недоумение.

— Дълга история — избърза да каже Вирджиния.

— Предполагам. Знаете ли, цялата тази история изглежда твърде опасна. Не мога да си представя как двамата преживявате всичките тези приключения. И двамата не сте от този тип хора, ако искате да знаете истината — отбеляза Деби по сестрински нетактична.

— Любовта прави странни неща с жертвите си — тихо рече Райърсън. — Аз лично очаквам с нетърпение да се върна към нормалния си, спокоен ритъм на живот. Джини ми доставя достатъчно приключения.

— Е, и какво сега? — попита Деби.

— Ами — бавно каза Вирджиния, — полицията не се интересува от гривната. На остров Сейнт Томас няма жалба, че е открадната. А именно там Ферис я е откраднал. Всъщност, полицаите смятат, че е възможно Бригман да не я е откраднал. Може просто да е спечелил на покер и поради това да е решил, че няма защо да я дели с приятелчетата си. Каквато и да е истината, сега гривната е наша. Но Райърсън прави проучване, което надявам се, няма да има успешен резултат. Обичам тази гривна.