Читать «Радост» онлайн - страница 86

Не остана доволен, помисли си Вирджиния, докато вървеше след него към колата. Тя мълчаливо изчака да премине яда му и го остави да се съсредоточи в шофирането, докато излязат от града. Когато най-после се движеха по щатски път номер 5 на север към кея на ферибота, който обслужваше разпръснатите между Сиатъл и Канада острови, тя наруши напрегната тишина.

— Райърсън, не мога да го обясня. Сутринта се съгласих да оставя гривната в сейфа, но в последната минута ме обзе непреодолимо усещане, че трябва да я вземем с нас.

— Спести ми женската си логика — измуча той.

— Е, случайно съм жена!

Той я удостои с поглед, в който не можеше да се прочете нищо.

— Не споря за това.

В мерцедеса отново настъпи тишина. Вирджиния реши, че Райърсън размишлява. До момента, в който се качиха на ферибота, който щеше да ги отведе до първата спирка от тяхното пътуване, двамата си бяха разменили едва няколко думи. Тогава Вирджиния се опита да започне разговор.

— Този ферибот до вилата ли ще ни отведе?

Райърсън се облегна на перилото с поглед, насочен към преминаващите край тях малки и големи острови.

— Не. На следващата спирка слизаме. Там в едно пристанище държа лодка, с която ще стигнем до владението ми.

— Така ли ще ме гледаш унищожително през целия уикенд? — попита Вирджиния.

Райърсън изненадано извърна глава.

— Нима те гледах така? Унищожително?

— Да, когато не си потънал в мисли за липсата ми на разум.

Той дълго я съзерцава.

— Джини, искаш ли да знаеш за какво мислех?

— Само ако ти искаш да ми кажеш.

— Мислех си, че през последните няколко дни се държах много повече като съпруг, отколкото като любовник.

Тя го стрелна с поглед.

— Разбирам.

— Съмнявам се. В случай, че не си разбрала, понякога имам неприятности да се правя на романтик. Вчера избухнах, а тази сутрин съм раздразнен. Не мога да гарантирам, че няма да се случи отново. Не ме бива да играя ролята на романтичен любовник.

— На Торалина извърши чудеса — не можа да се сдържи Вирджиния.

— Затова ли си мислиш, че си влюбена в мен? Заради начина, по който се отнасях към теб, докато бяхме на Торалина? Ако е така, и двамата ще претърпим разочарование.

— Не предполагах, че съм влюбена в теб. Знам, че съм влюбена в теб. Приемам те, какъвто си, Райърсън.

— Дори когато започвам да приличам на раздразнителен съпруг?

— Истинският въпрос е, ти приемаш ли ме, когато започвам да приличам свадлива съпруга?

За първи път от часове Райърсън се усмихна. Бавно сложи ръце на шията й и властно я привлече към себе си.

— Приемам те, каквато си, независимо от това каква съпруга ще се окажеш.

Тя вдигна поглед и се опита да разбере дали той не си прави шега. Но не откри доказателства за това. Той я прегърна и тя реши, че е най-добре да забрави за асоциацията със съпругата. В края на краищата нали тя по невнимание намеси думата в разговора.

Два часа по-късно Райърсън акостира малкия кръстосвач в малко, притулено заливче в източната част на привидно необитаем остров. Вирджиния стоеше до кърмата и с любопитство го наблюдаваше как завързва лодката. На дървения кей имаше малък навес за лодки. И кеят, и навесът бяха пригодени за прилива. На няколко ярда от брега се виждаше барака, потънала в зеленината на дърветата.