Читать «Радост» онлайн - страница 84

— Можем да сме сигурни в едно — единствените хора, които свързват името му, дори и бегло, с Бригман, сме ние, — каза Райърсън и стана на крака.

— Къде отиваш?

— Да се обадя на полицията в Торалина. А ти можеш да започваш вечерята. Ще се забавя.

Вирджиния хвърли поглед на измачканите си дрехи.

— Предполагам, че отлагаме сцената на великото съблазняване?

Райърсън се усмихна широко от вратата.

— Следва продължение.

Но други мисли се въртяха в главата му, когато най-после поръчката за телефонно обаждане до Торалина беше изпълнена.

— Не ми харесва — каза той на Вирджиния двайсет минути по-късно. — Бяха много учтиви и се съгласиха да проверят положението на Дан Ферис и това е всичко. Ферис беше просто един от многото туристи на острова, според тях. Отдавна вече не е там. Убедени са, че убиецът е същият мародер по хотелите и вероятно Бригман го е засякъл да тършува из апартамента му. След убийството мародерът се насочил към следващата хотелска стая от подобна категория.

— Тоест нашата? — Вирджиния се зае с мидите пред себе си. — Дали е възможно?

— Всичко е възможно, но средностатистическият мародер не би бил толкова уверен, след като е извършил убийство. Трудно е да си представи човек, че спокойно ще се върне към бизнеса си. Трябва да си голям професионалист, за да го направиш. В края на краищата специалността на мародерите е да се промъкват в хотелски стаи, а не да извършват отявлено насилие.

— Но ако това е вярно, тогава не би трябвало да има връзка между случилото се тук и случката на Торалина. Което от своя страна означава, че ние сме в безопасност.

— Въпреки това, не ми харесва. — Райърсън бутна настрана чинията си и замислено се загледа във Вирджиния. — Мисля, че ще си вземем още няколко почивни дни.

Вирджиния се взря в него.

— Но защо? Къде отиваме?

— В къщата ми в Сан Хуан. Ще си направим дълъг уикенд. Така ще се откъснем от града и през това време полицаите в Торалина ще успеят да направят проверката. Може би, когато се върнем, те вече ще имат някакъв резултат. Можеш ли да си вземеш няколко дни?

— Да. Предстои ми още отпуска — бавно изрече Вирджиния. — Ти си наистина притеснен, нали, Райърсън?

— Ако Ферис или някой друг преследва нас или гривната, останем ли в града, се движим в минно поле. Той има твърде много възможности да действа и да приключи историята. На острова ще сме в безопасност. Ще се скрием от полезрението на тези, които искат да знаят къде сме. Почти никой не знае къде се намира къщата ми, а и дори да знае единственият начин да се стигне до там е с лодка.

Вирджиния неспокойно се раздвижи.

— Добре, няма да навреди, ако изчезнем за няколко дни, докато ченгетата извършват проверката. Но гривната?

— Ще изчакаме утре сутрин да отворят банките и ще я оставим в трезора.

Преди да си легне тази нощ, Райърсън провери два пъти всички ключалки. Когато влезе в спалнята, Вирджиния се беше облегнала на възглавниците и го чакаше. Наблюдаваше го, докато той се съблече и се мушна до нея. Но вместо да я потърси, се обърна на една страна и опипа пространството под леглото.