Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 21

— Ако ние не бъдем изслушани, ще му се наложи да моли за живота си! — промърмори под нос Фарр.

— Много добре! — процеди Кърр, осъзнавайки, че губи битката със самоконтрола си. — Да не искате да ни кажете, че сме стигнали чак дотук, а вие отказвате да ни пропуснете до следващия служител?

— Следващ служител? — слаболикият изглеждаше ужасно обиден, макар преструвката му да не включи и очите, останали все така безразлични. — Ще ви напомня, че съм секретар в Отдела по просители към Съвета на Фалта. В това си качество мога да препоръчам директно на Съвета всеки, когото избера. А във вашия случай избирам да не го сторя. Приятен ден!

Отвори се врата в малката ниша, където бяха застанали, за да пропусне надничаща глава.

— Фуроман! Не може ли по-тихо! Имам страшно много работа.

— Простете, Аркос, но тези просители са необичайно настоятелни и груби.

— Аркос? — прошепна Манум. — Тази титла е запазена само за представителите на Съвета!

Кърр моментално се възползва от възможността.

— Благодаря ви, Фуроман, за възможността да видим великия Аркос. Ще отнеме само няколко минути.

Той поведе останалите трима покрай смаяния секретар и през вратата, преди Фуроман да е успял да реагира. Объркан, Аркосът затвори след тях.

— Много умно! — със силен акцент призна тъмнокожият, чернокос мъж на средна възраст. Трябва да беше южняк, от някоя от горещите страни. — Необичайно настойчиви просяци? — запита той с въпросително изражение. — И какво искат тези необичайно настойчиви просяци от Съвета на Фалта?

Отвъд вратата Фуроман викаше яростно, ядосан как го бяха измамили.

— Изглежда нашата хитрина не спомогна за тишината — усмихна се широко Манум.

Фарр не можеше да откъсне очи от странната фигура на Аркоса. Никога не бе виждал човек с такива тъмни черти, в пълен контраст с русокосите фирейнци. Бе срещал лозиани, които приличат повече на истински фалтанци от този мъж.

Кърр пристъпи напред.

— С кого имаме удоволствието да се срещнем?

— Разбира се, трябва да се представя. Сараскар, Аркос от Сариста, саристански посланик в Съвета на Фалта! — протегна ръка.

— Кърр, фермер от Лулеа, селище в Северните покрайнини на Фирейнс! — каза старецът, поемайки протегнатата ръка с гордо отметнати рамене. — Това е Манум, Търговец от същото село, Фарр от Мьолкбридж, на седмица път от Лулеа, Перду, родом също от Мьолкбридж, впоследствие фенни от Мирвидда. Радваме се, че ни отделихте от времето си! — завърши той с приветлива ирония.

— Обикновено не виждам просяци, преди да застанат пред Съвета — дойде отговорът. — Но ето ви и вас! Седнете.

Компанията придърпа столове от стената и се настани. Последната седмица бе изпълнена с чакане по коридори и стоене пред врати.

— Значи прословутите фирейнчани най-сетне ми паднаха! — рече Сараскар, сключил ръце под брадичката си, а кръвта на четиримата внезапно се вледени. — Да видим, каква беше историята им? Почти предизвикали международен инцидент, като прекосили Дългия мост без нужните документи, преследвани от северни варвари, които със сигурност не притежавали пропуски. Въпросните фирейнчани били допуснати в града от свой сънародник, промъкнал се в Инструър без разрешение, заедно със съучастник, за когото не се знае много, освен че е много добър арфист, за което самият аз мога да потвърдя, тъй като съм го слушал няколко пъти. Историята вярна ли е дотук?