Читать «Вълкът през зимата» онлайн - страница 215
Джон Коннолли
Вестниците и телевизионните камери се завърнаха. Щеше да мине много време, преди да си тръгнат. Когато го питаха за плановете за възстановяване, началникът на полицията в града Лукас Морланд отговаряше, че работата по „Мейн Стрийт“ щяла да започне почти веднага, но за черквата не можел да каже нищо -нанесените от мощните експлозии повреди били такива, че възстановяването ѝ в първоначалния вид щяло да е разорително скъпо, ако изобщо било възможно. Може би на мястото ѝ щял да бъде издигнат паметник. Дискусиите по този въпрос щели да започнат веднага след като бъде избран новият градски съвет.
Оставаше неясно кой би могъл да е отговорен за онова, което беше определено, почти незабавно и неизбежно, като „терористичен акт“. Вниманието се насочваше ту към мюсюлмани, ту към фашисти, ту към сепаратисти и опоненти на федералните власти, радикалсоциалисти и екстремистки религиозни организации, но Морланд знаеше, че нито една от тези линии на разследване няма да доведе до някакъв резултат.
Истината бе, че изобщо не биваше да посягат на детектива.
Общината бе пострадала доста, главно от успешния опит да бъдат унищожени пожарните коли. Полицай Кони Даксън бе гледала как сградата гори. Нейните похитители я бяха преместили от килията и я бяха оставили вързана на безопасно разстояние от пожара. Тя мислеше, че може да са били азиатци, съдейки по акцента и необичайната им любезност, но не можеше да е сигурна. Полицейското управление на Проспъръс незабавно се беше преместило на временна квартира в салона на ветераните от войните в чужбина.
На третия ден след нападението срещу неговия град - защото Проспъръс вече бе тъкмо това, „негов“ град - Лукас Морланд наблюдаваше топящия се сняг през своя прозорец в Дома на ветераните. Водата течеше по онова, което беше останало от „Мейн Стрийт“, бистра отгоре и черна като катран на дъното. Възможно бе да навали още сняг, но той нямаше да се задържи дълго. Вече си бяха разчистили сметките със зимата и зимата си бе разчистила сметките с тях. Те бяха оцелели - той бе оцелял - и градът щеше да е по-добър и по-силен след това пречистване. Морланд изпитваше дълбоко и трайно възхищение към жителите на Проспъръс. Веднага щом бяха потушени пожарите, започна работата по почистването. Преценяваше се кои сгради са за събаряне и кои за възстановяване, съобразно с повредите, които им бяха нанесени. Вече бяха получени молби за помощи, възлизащи на шестцифрено число. Директорите на застрахователни компании бяха предупредени, че няма да бъде толерирано никакво шикалкавене във връзка с поетите от тях задължения, и тези предупреждения имаха силно въздействие, тъй като идваха от свързани с Проспъръс членове на собствените им бордове.
Морланд не хранеше никакви илюзии, че неприятностите на града - и по-точно собствените му неприятности - вече са свършили. Хората, отговорни за частичното разрушаване на неговия град, можеха като нищо да решат да се върнат. Помнеше думите на мъжа от гробището -
