Читать «Вълкът през зимата» онлайн - страница 11

Съпругата на Томас, Констанс, използваше понякога услугите на Бен - цял живот беше участвала в състезания по стрелба с пушка, а на младини почти беше покрила олимпийските стандарти, макар че когато се стигна дотам, разликата между нейните умения и изискванията се беше оказала непреодолима като бездънна пропаст -но беше сред малцината изключения в Проспъръс. Дори като се вземат предвид ловците, тук процентът на притежаващите оръжие бе един от най-ниските в щата. Оръжейничеството беше незначителна част от бизнеса на Бен - по-скоро хоби. Той държеше само малък асортимент пушки и пистолети за продан, предимно скъпи екземпляри, но изглежда, му беше приятно да работи с метала, да прави нарези и жлебове, да монтира скъпоценни камъни. Носеше му се славата, че изработва по поръчка много красиви приклади, ако това ти е на сърцето.

Томас се прозя и хвърли поглед към часовника си. Уискито се беше качило в главата му и на него му се искаше вече да си е в леглото. Погледна надясно. Лампата над масата осветяваше само няколко стъпки от снега вън на двора. Нататък бе мрак. Нещо бледо се мяркаше в сенките. Приличаше на пеперуда. Докато го наблюдаваше, то ставаше все по-голямо и по-голямо, докато накрая прие формата на млада жена, чиято изцапана бяла рокля почти се сливаше със снега, и той си помисли, че може би вижда жената насън. Тя тичаше, краката ѝ бяха боси, а в тъмната ѝ коса се бяха заплели листа. Идваше все по-близо и по-близо. Томас отвори уста да каже нещо, но не издаде никакъв звук. Стана от стола точно когато жената се блъсна в прозореца и го разтърси. Ноктите ѝ бяха изпочупени. Оставяха кървави следи по стъклото.

- Помогнете ми - извика тя. - Моля ви, помогнете ми. Думите станаха на облачета във въздуха, вятърът ги грабна и ги отнесе в ослушващата се гора.

3

Километри на юг, в град Портланд, умираше бездомник.

Името му бе Джуд - нямаше фамилия, само Джуд - и беше добре известен както сред останалите скитници, така и сред полицаите. Той не беше престъпник, макар някои хора в Портланд да бяха на мнение, че да си бездомен, е престъпно деяние, което трябва да се наказва с лишаване от грижи и подкрепа, докато проблемът не бъде решен от смъртта. Не, Джуд винаги бе спазвал законите, но бе прекарал толкова много време на улицата, че познаваше всяко кътче в града, всяка пукнатина по тротоарите, всяка издадена тухла. Той слушаше внимателно разказите на своите другари по съдба за появата сред тях на непознати хора, хора с лошо поведение. Обръщаше внимание на новините за изоставени имоти, които преди са им служили за подслон, а сега се използват от дилъри на наркотици, и предаваше тази информация на полицаите. Не го правеше за своя изгода, въпреки че понякога нощите бяха студени, а полицаите му предлагаха уюта на затворническа килия, където да си почине, дори разходка с кола до Южен Портланд или още по-надалече, ако необичайно великодушие - или отегчение -обземе внезапно някое от ченгетата.