Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 5

— Това е моето мнение — отговаря инспекторът.

Ерик усеща как ръката му трепери, когато докосва устните си. Баща, майка, син, дъщеря, не престава да мисли той и среща погледа на Юна Лина.

— Извършителят е искал да унищожи цялото семейство — заключава Ерик с тих глас.

Юна прави несигурен жест.

— Точно това е, което… Едното дете все още липсва, голямата сестра. Момиче на двадесет и три години. Не можем да я открием. Няма я в нейното жилище в Сундбюберг, нито при приятеля й. Допускаме, че извършителят търси и нея. Затова искаме да разпитаме свидетеля колкото се може по-скоро.

— Ще вляза да направя пълен преглед — казва Ерик.

— Благодаря — кима Юна.

— Но не можем да рискуваме живота на пациента с…

— Наясно съм — прекъсва го Юна. — Въпросът е, че колкото повече време минава, без да имаме някаква следа, с толкова повече време разполага извършителят, за да търси голямата сестра.

— Може би трябва да направите оглед на местопрестъплението — казва Даниела.

— В момента се прави — отговаря той.

— По-добре идете там и ги накарайте да побързат — казва тя.

— Разследването бездруго ще е безрезултатно — казва инспекторът.

— Какво имате предвид?

— Ще намерим смесено ДНК на стотици, може би хиляди хора на тези места.

Ерик се връща при пациента. Застава до леглото, наблюдава бледото, наранено лице. Повърхностното дишане. Ледените устни. Ерик произнася името му, при което някаква болезнена гримаса пробягва по лицето му.

— Йозеф — тихо повтаря той. — Казвам се Ерик Мария Барк, лекар съм и трябва да те прегледам. Можеш да кимаш, ако разбираш какво ти казвам.

Момчето лежи напълно неподвижно, коремът му се движи при краткото поемане на въздух. Въпреки това Ерик е напълно убеден, че момчето е разбрало думите му, но след това съзнанието му отново се замъглява и контактът е прекъснат.

2

Когато половин час по-късно Ерик напуска стаята, Даниела и криминалният инспектор го поглеждат.

— Ще се оправи ли? — пита Юна.

— Прекалено рано е да се каже, но…

— Момчето е единственият ни свидетел — прекъсва го Юна. — Някой е убил баща му, майка му, малката му сестричка и същият този човек по всяка вероятност в момента е на път към голямата му сестра.

— Знаем — казва Даниела. — Но сме на мнение, че полицията би трябвало да използва времето си да я издирва, а не да ни притеснява нас.

— Издирването тече, но прекалено бавно. Трябва да говорим с момчето, тъй като то вероятно е видяло лицето на извършителя.

— Може да минат седмици, преди да е възможно да се разпита момчето — казва Ерик. — Все пак не можем просто да го съживим и да му кажем, че всички от семейството му са мъртви.

— Но в състояние на хипноза можем — казва Юна.

В стаята настъпва тишина. Ерик си мисли за снега, който се сипеше над залива Брунсвикен по пътя насам. За снежинките, танцуващи между дърветата над тъмната вода.

— Не — прошепва той на себе си.

— Няма ли да стане с хипноза?

— Нищо не мога да кажа — отговаря Ерик.

— Аз съм добър физиономист — казва Юна с широка усмивка. — Ти си известен хипнотизатор, би могъл…

— Това беше блъф — прекъсва го Ерик.