Читать «Копринената буба» онлайн - страница 3

— И какво ще направи? Да не би да я затътри в съда, където тя ще си изпее всичко, на което е била свидетел през последните пет години?

— Да, вярно — въздъхна Кълпепър, след като поразсъждава за миг. — Върни ми ги. Няма да я включвам в материала, но все пак трябва да разговарям с нея, нали така? Да проверя достоверността.

— Тези листове доказват достоверността. Не ти трябва да говориш с нея — категорично отсече Страйк.

Треперещата, зашеметена и съкрушена от предателството жена, с която преди малко се бе разделил, не можеше да бъде оставена насаме с Кълпепър. В дивото си желание да отмъсти на мъжа, който й бе обещал брак и деца, тя щеше безвъзвратно да навреди на себе си и изгледите си за бъдеща работа. На Страйк не му бе отнело дълго да спечели доверието й. Тя беше почти на четирийсет и две, надявала се бе да роди деца на лорд Паркър; сега бе обладана от кръвожадна мъст. Страйк бе седял с нея в продължение на няколко часа да слуша историята на нейното увлечение, да я гледа как кръстосва стаята, обляна в сълзи, да се полюшва напред-назад на канапето си с кокалчета на ръцете, притиснати към челото. Накрая се бе съгласила на следното: предателство, което представляваше загробване на всичките й надежди.

— Няма да я замесваш — повтори Страйк, стиснал здраво листовете в юмрук, който беше почти двойно по-голям от този на Кълпепър. — Разбрахме ли се? Това си е адски впечатляващ материал и без нея.

След моментно колебание и гримаса Кълпепър се предаде.

— Да, добре. Дай ги тук.

Журналистът натика показанията във вътрешен джоб, изпи набързо чая си и краткото му раздразнение към Страйк, изглежда, се стопи пред привлекателната перспектива да срине репутацията на британски пер.

— Лорд Паркър от Пениуел — промълви с възторг, — спукана ти е работата отвсякъде, приятел.

— Предполагам, че работодателят ти ще покрие това — каза Страйк, когато на масата помежду им се озова сметката им.

— Да, да…

Кълпепър остави банкнота от десет лири и двамата мъже излязоха заедно от заведението. Страйк запали цигара в мига, в който вратата се затвори зад тях.

— Как я убеди да говори? — попита Кълпепър, когато поеха в студа покрай мотоциклетите и камионите, все така пристигащи и отпътуващи от борсата.

— Просто слушах — отвърна Страйк.

Кълпепър го стрелна изкосо.

— Всички други частни детективи, които използвам, се отдават изцяло на хакерство на есемеси.

— Незаконно е — отвърна кратко Страйк и издуха струя дим в оредяващия мрак.

— Как тогава…?

— Ти си браниш твоите източници, а аз — моите.

Повървяха петдесетина метра в мълчание и куцането на Страйк ставаше по-забележимо с всяка крачка.

— Ще вдигне страхотен шум. Страхотен — щастливо обяви Кълпепър. — Дъртият лицемер не спираше да опява за корпоративната алчност, а си имал скътани двайсет милиона на Каймановите острови…

— Радвам се, че ти донесох задоволство. Ще ти пратя фактурата си с имейл.