Читать «Копринената буба» онлайн - страница 265

В понеделник отново беше посетен от шефа и приятел на невярната госпожица Брокълхърст, чийто мазохизъм сега се бе разпрострял до желание да узнае дали тя наистина не криеше някъде и трети любовник, каквито бяха силните му подозрения. Страйк го слушаше, като половината му съзнание бе насочено към дейността на Дейв Полуърт, който започваше да се превръща в последната му надежда. Усилията на Робин си оставаха безплодни въпреки часовете, прекарвани в преследване на доказателството, което той бе поискал от нея.

В шест и половина вечерта, докато седеше в апартамента си и гледаше прогнозата за времето, която предвиждаше завръщане на арктическите условия до края на седмицата, телефонът му иззвъня.

— Познай какво, Диди — изрече Полуърт през пукащата линия.

— Занасяш ме — пророни Страйк и гърдите му се стегнаха от напрегнато очакване.

— Имам онова, което търсиш, приятелю.

— Боже мили — прошепна Страйк.

Това беше негова теория, но той се чувстваше смаян, сякаш Полуърт се бе добрал до успеха без ничия помощ.

— Опаковано е тук и те чака.

— Рано утре ще пратя някого за него…

— А аз пък ще се прибера у дома и ще се поглезя с хубава топла вана — заяви Полуърт.

— Чъм, ти си направо…

— Знам, такъв съм си. Друг път ще говорим за качествата ми. Умирам от студ, Диди, прибирам се вкъщи.

Страйк се обади на Робин да й съобщи новината. Нейният възторг не отстъпваше на неговия.

— Ясно, утре! — отсече решително тя. — Утре вече смятам да го имам…

— Искам да си много предпазлива — настоя Страйк. — Това не е състезание.

Почти не мигна през тази нощ.

Робин се появи в офиса чак в един часа на следващия ден, ала в мига, щом чу стъклената врата да се блъска и тя да го вика, той вече знаеше.

— Да не би…?

— Да — задъхано промълви тя.

Помисли, че той ще я прегърне, а това би означавало да се прекоси граница, не доближавана преди, ала устремът, който тя реши, че е към нея, беше към мобилния му телефон на бюрото.

— Ще се обадя на Анстис. Успяхме, Робин.

— Корморан, струва ми се… — понечи да обясни Робин, но той не я чу.

Забързано влезе в кабинета си и затвори вратата.

Робин се отпусна на стола си пред компютъра с известно чувство на дискомфорт. Приглушеният глас на Страйк в другата стая се извисяваше и затихваше. Неспособна да си намери място, тя отиде до банята, където си изми ръцете и се взря в отражението си в напуканото огледало над мивката и в натрапващия се яркозлатист цвят на косата си. Върна се в кабинета, все така не я свърташе и видя, че е пропуснала да включи лампичките на малката елхичка. Стори го и зачака, като неволно загриза нокти, което не бе правила от години.

Двайсет минути по-късно Страйк се появи от вътрешния кабинет със стисната челюст и гневно изражение.

— Задръстен тъпанар! — бяха първите му думи.

— Не! — изпъшка Робин.

— Не ще и да чуе — съобщи Страйк, твърде превъзбуден, за да седне, а куцукаше напред-назад из офиса. — Анализирали онзи кървав парцал от шкафа и по него била кръвта на Куин. Чудо голямо, може да се е порязал още преди месеци. Само че той е направо влюбен в проклетата си теория.