Читать «Зовът на кукувицата» онлайн - страница 245

Тя преглътна и поклати глава, немощна, едва жива.

— Ето защо ракът ми се върна, знам си го. Хората имат граници за болката, която могат да понесат.

Вече говореше все по-завалено. Той се запита колко ли още хапчета валиум беше взела, когато унесена, тя затвори очи.

— Ивет, може ли да използвам банята ви?

Тя кимна сънливо.

Страйк се изправи, придвижи се бързо и учудващо тихо за толкова едър човек и влезе в прилежащата стая гардероб.

Вътре от всички страни имаше махагонови врати, стигащи до тавана. Страйк отвори една от тях и погледна вътре — релсата бе претъпкана с окачени рокли и палта, отгоре имаше полица за чанти и шапки, лъхна го спарена миризма на обувки и плат и въпреки очевидно скъпите неща, които видя, асоциацията му беше за благотворителен магазин с вещи втора употреба. Безшумно отваряше и затваряше врата след врата и при четвъртия опит видя натъпкани на най-горния рафт няколко чисто нови ръчни чанти, всичките в различни цветове.

Извади синята, съвършено нова и лъскава. Имаше го логото „ГС“, както и копринената подплата, прикрепена към чантата с цип. Прокара пръсти по подплатата, а после бързо върна чантата на мястото й.

След това взе бялата: подплатата й бе със стилизиран африкански десен. Отново прокара пръсти по нея и отвори ципа й.

Подплатата се отдели точно както Киара му бе описала, като шал с ръб от метални зъбци, и откри вътрешната страна на бялата кожа. Нищо не се виждаше в чантата, но когато погледна по-внимателно, под коравата подложка, служеща да поддържа формата й, Страйк зърна нещо бледосиньо. Повдигна подложката и видя сгънат лист бледосиня хартия, изписан с нервен почерк.

Страйк бързо натъпка подплатата и върна обратно чантата. Извади от вътрешния джоб на сакото си чисто найлоново пликче и пъхна в него листа, разгънат, но непрочетен. Затвори махагоновата врата и продължи да отваря други. Зад една от тях откри сейф, задействащ се с цифров панел.

Страйк надяна на ръката си друго найлоново пликче и започна да натиска бутоните, но преди да е приключил със заниманието си, чу движение отвън. Бързо натика смачканото пликче в джоба си, затвори вратата на гардероба възможно най-тихо и се върна в спалнята, където завари болногледачката, приведена над Ивет Бристоу. Когато го чу, тя се озърна.

— Сбърках вратата — обясни Страйк. — Мислех, че е банята.

Той влезе в съседното тясно помещение и там на затворена врата, преди да пусне водата в тоалетната и да завърти крановете заради болногледачката, прочете последното желание и завещание на Лула Ландри, надраскано на хартията за писма на майка й и подписано от Рошел Онифаде като свидетел.

Когато се върна в спалнята, Ивет Бристоу още лежеше със затворени очи.

— Заспала е — съобщи полугласно сестрата. — Тя много спи.

— Да — каза Страйк с бучаща в ушите му кръв. — Моля ви, предайте й, че съм се сбогувал, като се събуди. А сега трябва да си вървя.

Минаха заедно по уютния коридор.

— Лейди Бристоу изглежда много болна — коментира Страйк.

— О, да, така е — потвърди болногледачката. — Може да умре всеки момент, зле е.