Читать «Мечката и драконът» онлайн - страница 29

„Проблемът, помисли си Рейли, е, че нито той, нито някой друг знаеше колко време ще е необходимо на руснаците да догонят останалия свят.“ Тук имаше много неща, от които да се възхити човек, особено що се отнася до изкуствата. Благодарение на дипломатическия си статут Рейли и съпругата му често получаваха гратисни билети за концерти (той ги харесваше) и за балетни представления (които тя обожаваше), които бяха наистина на световно равнище… Обаче останалите неща в тази страна продължаваха да изостават. Някои от по-старите служители на ЦРУ в посолството, които са били тук преди разпадането на Съветския съюз, твърдяха, че имало невероятни подобрения. Но ако това беше вярно, казваше си Рейли, то тогава онова, което е било тук преди, е било направо ужасно за гледане, въпреки че дори и тогава Болшой театър си бил пак Болшой театър.

— Това ли е всичко? — попита Таня в стаята за разпита.

— Да, благодаря, че дойдохте. Може пак да ви се обадим.

— Търсете ме на този номер — каза тя и подаде визитната си картичка. — Той е на мобифона ми. — За тези, които имаха твърда валута, това беше една нова придобивка, а Таня явно имаше такава.