Читать «Мечката и драконът» онлайн - страница 30

Разпитът се водеше от млад сержант от милицията. Той любезно стана и отиде до вратата, за да я отвори пред нея, демонстрирайки онази галантност пред Богданова, която беше свикнала да очаква от мъжете. При тези от Запада тя се дължеше на физическите й данни. Нейните съотечественици се впечатляваха повече от облеклото й, което я издигаше в очите им. Рейли наблюдаваше очите й, докато тя излизаше от стаята. Изражението беше на дете, което е очаквало да го хванат за някаква пакост, но не бяха успели. Усмивката й казваше „колко глупав е баща ми“. Тя съвсем не подхождаше на това ангелско лице, но се видя съвсем ясно от другата страна на стъклената стена.

— Олег?

— Да, Миша? — обади се Провалов.

— Тази жена е мръсница. Тя е играч — каза Рейли на английски. — Провалов разбираше езика на американските ченгета.

— Съгласен съм, Миша, но не разполагам с нищо срещу нея.

— Сигурно, обаче няма да е зле да я държите под око.

— Ако можех да си го позволя, бих направил и нещо повече, Михаил Иванич.

— Е, това вече го чух — отвърна развеселен Рейли.

— Обаче сърцето й е като буца лед.

— Безспорно — съгласи се агентът от ФБР. Играта й в най-добрия случай беше опасна, а в най-лошия — смъртоносна.

— И така, с какво разполагаме? — попита Ед Фоли няколко часа по-късно от кабинета си на отсрещния бряг на реката във Вашингтон.

— Засега почти с нищо — отговори Мери Пат на въпроса на съпруга си.

— Джак иска бързо повече информация по въпроса.

— Кажи на президента, че действаме възможно най-бързо, но всичко, с което разполагаме засега, е от официалния аташе. Той е гъст с местните ченгета, но и те, изглежда, не знаят много. Някой може и да се е опитал да убие Сергей Николаич, но според аташето обектът е бил Распутин.

— Предполагам, че е имал доста врагове — съгласи се директорът на Централното разузнавателно управление.

— Благодаря ви — каза вицепрезидентът в края на речта си в препълнената зала във футболната база на Оле Мис. Целта на речта беше да съобщи, че в голямата корабостроителница „Литън“, на брега на Мексиканския залив в щата Мисисипи, ще се строят осем разрушителя, което означаваше работни места и пари за щата. Това бяха много важни неща за губернатора, който сега ръкопляскаше прав така, като че ли футболният отбор на Оле Мис току-що беше сразил този на Тексас в шампионата за купата „Котън Боул“. Тук се отнасят много сериозно към спорта, а и към политиката, припомни си Роби и потисна една ругатня по адрес на сегашната си смешна професия. Тя много му приличаше на средновековен пазарлък насред селския площад, където три добри прасета се разменят за една крава и халба горчива бира в добавка. Така ли се управляваше тази страна? Той изсумтя и поклати глава. Е, и във флота имаше политика и той се беше издигнал там много високо, но го беше постигнал с това, че беше невероятно добър морски офицер и най-страхотният летец-изтребител, който някога бе заставал пред катапулта за излитане на палубата на самолетоносач. Даваше си сметка, че докато чака да бъде изстрелян от катапулта, всеки летец-изтребител се чувстваше по абсолютно същия начин, само че в неговия случай той беше напълно прав в самооценката си.