Читать «Мечката и драконът» онлайн - страница 27

Тя е проститутка, и то много скъпа, каза си Майк Рейли, седнал в стола си зад стъклената стена. Косата й беше необикновено изрусена в скъп фризьорски салон в Москва, но имаше нужда от допълнителна обработка, защото се забелязваха тъмнокафявите корени. Обаче този цвят отиваше на скулите и очите. Толкова сини женски очи не беше виждал никъде. Цветът сигурно привлича постоянните й клиенти, помисли си той, но не и изражението на лицето. Тялото й като че ли беше изваяно от атинския скулптор Фидий и можеше да принадлежи на богиня, беше цялото като изтъкано. Краката бяха по-слаби, отколкото ги предпочитат руснаците, но вероятно щяха да бъдат възприети много добре в Холивуд и на „Вайнстрийт“, ако този квартал все още минаваше за добър…

… обаче изразът в прекрасните й очи би накарал да спре да бие и сърцето на маратонец. Какво правеше проститутките да изглеждат така? Рейли разтърси глава. Навремето не му се беше случвало да се занимава често с този вид престъпление и не се чувстваше голям познавач на практикуващите го. Това нарушение беше от компетенцията на местните ченгета. Изразът в очите й плашеше. Предполагаше се, че само мъжете могат да бъдат хищници, но тази жена напълно опровергаваше подобни твърдения.

Казваше се Таня Богданова. Беше споменала, че е на двадесет и три години. Имаше лице на ангел и тяло на кинозвезда. Но агентът на ФБР не можеше да каже същото за душата и сърцето й. Може би тя просто се различава от обикновените хора, често срещащо се явление при закоравелите престъпници. А може би я бяха изнасилили още като малка. Но дори и на двадесет и три години, ако се съди по това как гледа този, който я разпитва, детството й изглеждаше нещо твърде далечно. Рейли погледна в полицейското й досие. В него имаше само една снимка. Беше черно-бяла и правена отдалеч. На нея тя беше до някакъв мъж, може би с някой Иван, помисли си Рейли и веднага му стана неприятно. На тази снимка лицето й беше оживено, младежко и така примамливо, като на Ингрид Бергман в ролята на Боги от „Казабланка“. Таня би могла да стане актриса, каза си Рейли. Ако тази зад стъклената стена беше истинската Таня, което беше много вероятно, то тогава онази от снимката беше поза. Там тя играеше роля, беше една илюзия, при това прекрасна, но потенциално много опасна и лъжовна за някой, който би бил запленен от нея. Онази млада жена зад витрината, през която можеше да се вижда само от едната страна, би могла да откъсне с нокти топките на някой мъж и да ги изяде сурови, преди да отиде на следващата си среща в новия московски хотел „Четирите сезона“.

— Кои бяха враговете му, Таня? — попита следователят в стаята за разпити.

— Приятелите му ли? — повтори с досада въпроса тя. — Той нямаше такива. Но имаше много врагове. — Говореше интелигентно, почти изтънчено. Вероятно и английският й беше отличен. Без съмнение, той й е нужен за клиентите и вероятно това им струваше още няколко долара, германски марки, английски лири или евро, изобщо хубава, твърда валута, за която тя вероятно правеше и отстъпка. Без съмнение кокетно се усмихваше, когато го съобщаваше на своя Джон, Жан, Йохан или Иван. Преди или след? — запита се Рейли. Никога не беше плащал за жени, но като гледаше Таня, разбираше защо някои хора може би…