Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 2

— Дай да ти помогна — предложих аз и взех чашата от ръката й. — Какво да сипя?

— Водка с лед. Благодаря ти, Вик — каза тя, положи прекрасната си, дълга и бяла ръка на бара и се наведе така, че парапетът повдигна нагоре притиснатия й към него бюст.

— Ох! — извиках аз, понеже разлях водката, докато я сипвах.

Саманта ме погледна с огромните си кафяви очи, но не продума. — Ще го избърша — казах аз.

Тя взе напълнената чаша и тръгна да я носи. Наблюдавах я как се отдалечава. Беше с черни панталони, толкова плътно обгръщащи хълбоците й, че и най-малката пъпка или бучица би се отбелязала през плата. Но задникът на Саманта Рейнбоу беше съвършен. Усетих, че облизвам долната си устна. Правилно, рекох си. Желая я. Много съм й навит, но е прекалено рисковано да правя опит. Би било равно на самоубийство, ако се насоча към такава жена. Първо, Саманта ни е съседка, значи е твърде наблизо. Второ, както вече казах, тя е моногамна. Трето, двете с Мери, собствената ми съпруга, са неразделни, споделят си ужасни семейни тайни. И четвърто, съпругът й Джери е мой много стар и добър приятел, така че дори аз, Виктор Хамънд, макар да се пръскам от похот, не бих се осмелил да прелъстя жената на свой стар и верен приятел… Освен ако не…

Тъкмо в този миг, както седях на високото столче, обзет от развратни помисли относно Саманта Рейнбоу, в съзнанието ми бавничко взе да покълва една интересна идея. Замрях, за да й позволя да се оформи. Наблюдавах как Саманта прекосява стаята и започнах да я намествам в схемата на идеята ми. О, Саманта, страхотно и сексапилно малко съкровище, няма да ми избягаш!

Но нима някой може сериозно да се надява, че ще се отърве безнаказано от такова безумно изпълнение?

Не, и милиони нощи не биха му помогнали.

Не бих могъл дори да опитам, без да имам съгласието на Джери. Защо тогава изобщо да го мисля?

Саманта се беше спряла на около шест ярда от мене и разговаряше с Гилбърт Макизи, обгърнала висока чаша с дясната си ръка. Пръстите й бяха дълги и почти несъмнено сръчни.

Но можеше да се допусне, ей така, за идеята, че Джери ще се съгласи. Дори тогава обаче щеше да има огромни препятствия. Например една дреболия — физическите дадености. Много пъти бях виждал Джери, когато взема душ след тенис в клуба, но точно сега и животът ми да зависеше от това, не можех да си припомня необходимите подробности. Човек не забелязва много-много такива неща. Обикновено дори не ги поглежда.

Както и да е. Щеше да е лудост, ако поставех ребром въпроса на Джери. Не ми беше близък чак дотам. Той можеше да се ужаси. Можеше да ми обърне гръб. А можеше и да се озлоби. Да направи грозна сцена. Следователно се налагаше да го изпитам съвсем завоалирано.

— Да ти кажа… — започнах аз около половин час по-късно, когато двамата с Джери седяхме на канапето и допивахме чашите си. Гостите се разотиваха и Саманта се сбогуваше с тях на вратата. Съпругата ми Мери беше вън на терасата, разговаряше с Боб Суейн. Виждах я през стигащите до пода отворени прозорци. — Много е смешно — продължих аз, както си седяхме с Джери на канапето.