Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 5

— Наистина ли? — усъмни се Джери.

— Колко си висок? — попитах го аз.

— Точно шест фута.

— Аз съм пет фута и единайсет инча. По-нисък съм с един инч. А колко тежиш?

— Сто осемдесет и седем фунта.

— А аз — сто осемдесет и четири. Какво значение имат три фунта за двама приятели?

Последва мълчание. Джери гледаше през отворените прозорци към терасата, където стоеше Мери, моята съпруга. Мери все още разговаряше с Боб Суейн и косата й блестеше на късното следобедно слънце. Жена ми е мургава хубавица с голям бюст. Наблюдавах Джери. Забелязах, че езикът му се плъзна по повърхността на долната му устна.

— Сигурно имаш право. Предполагам, че ние с тебе сме горе-долу еднакви на вид — подхвърли Джери, все още загледан в жена ми, а когато отново се обърна с лице към мене, на скулите му бяха избили малки червени петна. — Казвай какво е станало по-нататък с двамата — подкани ме той. — Ами другото, по което са се различавали?

— Лицата им ли имаш предвид? — попитах аз. — В тъмното лицата не се виждат.

— Не говоря за лицата им.

— За какво говориш тогава?

— Говоря за пенисите им — рече Джим. — Там е работата, нали? Да не искаш да кажеш, че…

— Точно така — потвърдих аз. — Стига и двамата да са обрязани или необрязани, и няма проблеми.

— Сериозно ли смяташ, че пенисите на мъжете са с еднакви размери? — попита приятелят ми. — Защото грешиш.

— Зная, че размерите се различават.

— Някои са огромни, а други — мънички — каза Джери.

— Винаги има изключения — съгласих се аз. — Но ти би се учудил колко много мъже всъщност са с еднакви размери, с по някой сантиметър в плюс или минус. Според моя приятел деветдесет процента от мъжете са с нормални размери, а само десет процента са забележимо по-големи или по-малки.

— Не ми се вярва — подхвърли Джери. — Направи си труда да провериш. Попитай някое разтропано маце.

Джери бавно отпи голяма глътка от уискито си, а очите му отново гледаха към терасата и към Мери.

— Ами оттам нататък? — попита той.

— Никакви проблеми.

— Виж ми окото — усъмни се Джери. — Да ти кажа ли защо тая история ми се вижда гнила?

— Казвай.

— Всеки знае, че съпрузи, женени от години, си създават определени навици. Неизбежно е. Божичко, та всяко ново нещо ще си проличи моментално. Добре знаеш, че съм прав. Не е възможно да се появиш със съвсем различен стил и да очакваш, че жената няма да го усети, колкото и да е възбудена. От първия миг ще подуши, че нещо не е наред.

— Навиците могат да се имитират, стига всяка подробност да се проучи предварително — казах аз.

— Прекалено интимно е.

— Цялата работа е прекалено интимна. Та така, всеки мъж разказва историята си, описва какво точно прави обикновено. Разказва всичко. От начало до край, от игла до конец. От първото до последното, което предприема.

— Исусе Христе! — възкликна Джери.