Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 19

Всяко зло за добро.

Тя се усмихнала и сгънала писмото с намерение да го накъса и изхвърли през прозореца, но забелязала, че на обратната страна имало написано още нещо:

„P.S. Просто кажи, че твоята прекрасна щедра леля ти го е подарила за Коледа.“

Устата на мисис Биксби, която до този момент била разтегната в самодоволна усмивка, се прибрала като дръпната от ластик.

— Този човек трябва да е луд! — извикала тя. — Та леля Мод няма толкова пари! Тя изобщо не може да ми подари подобно нещо.

Но щом леля Мод не й го е подарила, тогава кой?

О, господи, възбудена от получаването на палтото и изпробването му, тя съвсем пренебрегна този основен момент.

След два часа пристигала в Ню Йорк. Десет минути след това щяла да си бъде вкъщи и мъжът й щял да я посрещне; а дори и мъж като Сирил, който живеел в тъмния слизест свят на зъбни канали, кътници и кариеси, би задал някой и друг въпрос, ако жена му ненадейно цъфне от уикенда, издокарана в палто от норка за шест хиляди долара.

Знаеш ли какво си мисля, казала си тя. Мисля си, че този проклет Полковник го е направил нарочно, за да ме изтормози. Той много добре знае, че леля Мод няма пари, за да го купи. Знае, че няма да мога да си го задържа.

За мисис Биксби мисълта да се раздели с него била направо непоносима.

— Аз трябва да имам това палто! — произнесла тя — на глас. — Трябва! Трябва!

Добре де, добре, ще го имаш. Без паника. Седни си на мястото, запази спокойствие и започни да мислиш. Ти си умно момиче, нали така? И преди си го заблуждавала. Той никога не е виждал по-далеч от края на собствената си сонда, много добре знаеш това. Затова седни спокойно и мисли. Има много време.

Два часа и половина по-късно мисис Биксби слязла от влака на гара Пенсилвания и бързо се запътила към изхода. Отново била облечена със старото си червено палто, а картонената кутия носела в ръка. Повикала такси.

— Извинете — казала, — знаете ли къде наблизо има отворена заложна къща?

Човекът зад волана повдигнал вежди и я погледнал развеселен.

— Колкото искате по Шесто Авеню — отвърнал.

— Тогава, ако обичате, спрете пред първата, която видите.

Тя се качила и колата потеглила. Скоро таксито спряло пред магазин, над чийто вход висели три месингови топки.

— Бихте ли ме почакали — казала мисис Биксби, слязла от колата и влязла в магазина.

Върху тезгяха огромна котка ядяла рибешки глави от бяла чинийка. Животното изгледало мисис Биксби с лъскави жълти очи, после отместило поглед и продължило да яде. Мисис Биксби застанала до тезгяха колкото може по-далече от котката, чакала някой да дойде и разглеждала часовниците, катарамите за обувки, емайлираните брошки, старите бинокли, счупените очила, зъбните протези. Защо хората постоянно си залагат зъбите, чудела се.

— Да? — попитал собственикът, измъквайки се от някаква тъмна задна част на магазина.

— Добър вечер — поздравила мисис Биксби и започнала да развързва канапа около кутията. Мъжът се приближил до котката и започнал да я гали по гърба, а тя продължила да яде рибешките глави.