Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 147
Роальд Даль
Не си направих повече труда да посещавам лабораторията. Знаете принципите ми. Никога не общувам повторно с една жена. Не ми е известно как е с другите, но с мен жените задължително отхвърлят всичките си задръжки при първата среща, и един втори опит е все едно да изсвириш същата мелодия на същата стара цигулка. Кому е нужно? Не и на мен. Затова, когато тази сутрин на закуска чух по телефона гласа на Анри, който настойчиво ме призоваваше, почти бях забравил за неговото съществуване.
Промъкнах се с колата през автомобилния поток по проклетите парижки булеварди и стигнах до Рю дьо Касет. Паркирах и се качих с тесния асансьор до третия етаж. Вратата на лабораторията отвори Анри.
— Не мърдай! Стой тука! — извика той, хукна и подир малко се завърна с малък поднос, на който се виждаха две мазни наглед червени гумички.
— Запушалки за нос! — осведоми ме Анри. — Моля те, сложи си ги. Виж, че аз съм си сложил. За да не проникват молекулите. Хайде, внимавай да прилепнат. Ще трябва да дишаш през устата, много е важно!
Към тъпия долен край на всяка запушалка имаше закрепена къса синя връвчица, вероятно за да се измъкват по-лесно от ноздрите. Сложих си запушалките. Анри провери дали са добре и ги напъха навътре с палец. После с танцова стъпка влезе в лабораторията, размахвайки косматите си ръце.
— Влизай, скъпи ми Осуалд! — подкани ме той. — Влизай, влизай! Прощавай за вълнението, но това е велик ден за мене!
Поради запушалките гласът му звучеше като при тежка настинка. Той скочи към някакъв шкаф и бръкна вътре. Извади едно от ония квадратни шишенца от много дебело стъкло, в които се побира около унция парфюм. Взе го в шепи, сякаш бе птичка, и ми го донесе.
— Добре гледай! Това е най-скъпоценната течност в целия свят!
Силно ненавиждам подобни глупави преувеличения.
— Значи смяташ, че си успял? — попитах го аз.
— Имам доказателства, Осуалд! Сигурен съм!
— Разкажи ми какво стана.
— Няма да е лесно, но ще се опитам — каза той и внимателно сложи шишенцето на масата. — Бях оставил точно тази смес, която е под номер 1076, да се дестилира през нощта, защото на половин час се получава само капка дестилат — продължи той. — Капеше в запечатана колба, за да не се изпарява. Тези течности са извънредно летливи. И малко след осем и половина, когато дойдох тази сутрин, отидох, вдигнах капака на колба 1076 и леко помирисах течността. Съвсем леко. После я захлупих.
— А после?
— Божичко, Осуалд, беше страхотно! Съвсем престанах да се владея. За нищо на света не си представях, че съм способен да извърша такова нещо!