Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 140
Роальд Даль
— Стига!
— Това всъщност означава, че имаш сенилна атрофия на вагината. Следствие от възрастта е, Анна. Затова се нарича сенилен вагинит. Не може да ти се помогне кой знае колко…
В този миг Анна започна да пищи. Писъците й не бяха много силни, но все пак бяха писъци — ужасни, измъчени, съкрушителни писъци, и след като ги слуша няколко секунди, с едно рязко, но грациозно движение, Конрад изведнъж се търколи от нея и я блъсна настрани с две ръце. Блъсна я с такава сила, че тя падна на пода.
Бавно се изправи на крака. Когато се домъкна до банята, плачеше и нареждаше: „Ед, Ед, Ед!“, със странен, умолителен глас. Вратата зад гърба й се затвори.
Конрад лежеше, без да помръдва, и се вслушваше в шумовете, идещи от банята. Отначало се чуваха само риданията на жената, но няколко секунди по-късно над риданията прозвуча остро, мъчително потракване от отварянето на шкафче. Конрад тутакси се надигна, скочи и започна светкавично да се облича. Дрехите му бяха грижливо сгънати и подредени, така че това не му отне повече от две минути. Когато свърши, отиде до огледалото и изчисти с кърпичка червилото от лицето си. Извади от джоба си гребен и го прокара през красивата черна коса. Върна се при леглото да провери дали не е забравил нещо. И после, като човек, който излиза на пръсти от стая със спящо дете, предпазливо се измъкна в коридора и тихо затвори вратата.
Кучката
Досега представих за публикация само един епизод от дневниците на чичо Осуалд. Както някои от вас си спомнят, той се отнасяше до плътското общуване между моя чичо и една прокажена сирийка в Синайската пустиня. От публикацията минаха шест години, през които не се появи никой, който да ми създаде неприятности. Затова се осмелявам да отпечатам втори епизод от тези любопитни страници. Моят адвокат ме съветва да не го правя. Изтъква, че някои от участниците са все още живи и лесно могат да се разпознаят. Твърди, че ще бъда безмилостно съден. Добре, нека ме съдят. Аз се гордея с чичо Осуалд. Той е знаел как трябва да се живее. В предисловието към първия епизод написах, че в сравнение с дневниците на чичо ми мемоарите на Казанова се четат като енорийско списание и че за разлика от чичо ми големият любовник изглежда направо импотентен. Не се отричам от думите си и ако ми се даде време, ще докажа това на света.
Представям ви малкия епизод от том XXIII точно както е описан от чичо Осуалд.
Париж, сряда
Закуска в десет. Опитах меда. Доставен ми беше вчера рано сутринта от една севърска фабрикантка, притежаваща земи с цвят на канарче —
