Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 142

— Те са мое дело — скромно ме уведоми той. — Аз създадох букета. Донесоха цяло състояние на старата кучка, прославила се с тоя бизнес.

— Но не и на вас, така ли?

— На мене ли? Та аз съм окаян наемен работник на заплата! — възкликна той, разпери ръце и вдигна раменете си толкова високо, че докоснаха ушите му. — Някой ден обаче ще се махна и ще се посветя на мечтата си.

— Вие имате мечта?

— Имам великолепна, страхотна, вълнуваща мечта, скъпи господине!

— Тогава защо не сте й се посветили?

— Защото първо трябва да открия достатъчно широкомислещ и богат човек, за да ме субсидира.

„Аха — рекох си аз. — Такава била работата.“

— С име като вашето сигурно няма да ви е трудно.

— Не се намира лесно богаташ, какъвто търся — възрази ми той. — Трябва да е свикнал с големи рискове и да има силно изострен интерес към ексцентричното.

„Като мене, хитър мошенико“ — помислих си аз.

— А каква е мечтата, която лелеете? Правенето на парфюми ли?

— Скъпи приятелю! — възкликна той. — Парфюми може да прави всеки. Говоря за Парфюма с главна буква! За единствения парфюм, който е от значение!

— И какъв е той?

— Опасният парфюм естествено. А когато го създам, ще стана господар на света!

— Похвално — съгласих се аз.

— Не се шегувам, мосю Корнилиъс. Ще позволите ли да ви обясня какво имам предвид?

— Слушам ви.

— Простете ми, че ще седна — каза той и се запъти към една пейка. — През април имах сърдечна криза и трябва да се пазя.

— Съжалявам за случилото се.

— О, не се безпокойте. Всичко ще бъде наред, стига да се въздържам от големи усилия.

Беше приятен следобед, а пейката се намираше сред морава край реката. Седнахме. Дълбоката река бавно влачеше спокойните си води, а над повърхността й висяха неподвижно малки облаци мушици. На отсрещния бряг растяха върби, а отвъд тях се виждаше изумруденозелена, изпъстрена с жълтурчета ливада, на която пасеше крава. Кравата беше на бели и кафяви петна.

— Ще ви кажа какъв парфюм искам да създам — започна Анри. — Но същевременно на всяка цена трябва да ви обясня някои неща, иначе няма да ме разберете докрай. Затова имайте търпение.

Едната ръка на Анри лежеше върху скута му и толкова бе обрасла с косми, че приличаше на черен плъх. Той нежно я галеше с пръстите на другата си ръка.

— Нека първо разгледаме явлението, което се наблюдава, когато едно куче срещне разгонена женска — продължи той. — Сексуалният нагон на кучето е страхотен. То напълно престава да се владее. В главата му има само една мисъл: да се съеши тутакси и ако не му се попречи със сила, то успява. Знаете ли обаче кое предизвиква страхотното влечение на кучето?

— Миризмата — отговорих аз.

— Именно, мосю Корнилиъс. Миризливи молекули със специален състав навлизат в ноздрите на кучето и стимулират нервните окончания на обонятелния орган. Сигналите веднага постъпват в обонятелните луковици, а оттам се препращат към по-висшите мозъчни центрове. Причина за всичко е миризмата. Ако лишите кучето от обонятелни нерви, то ще изгуби интерес към съвкупяването. Същото важи и за много други млекопитаещи, но не и за човека. Миризмата няма нищо общо със сексуалния глад на мъжа. В това отношение той се стимулира от образи, от допир и от развита фантазия, но никога — от миризма.