Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 139

Сега Анна усещаше, че страстта се оцежда от нея сякаш от тялото й бавно изтегляха дълъг, жив нерв — един дълъг, жив нерв от огнено електричество. Тя крещеше на Конрад да не спира, да не спира, и точно тогава чу някъде отгоре друг глас. Глас, който ставаше все по-висок и по-висок, все по-настойчив и по-настойчив, и непременно искаше да бъде чут.

— Имаш ли вътре нещо? — искаше да знае гласът.

— О, скъпи, какво става?

— Колко пъти ще те питам имаш ли вътре нещо?

— Кой, аз ли?

— Усещам някаква преграда. Сигурно използуваш песар или някакво друго противозачатъчно средство.

— Нищо не използвам, мили. Чудесно е. О, недей да викаш.

— Съвсем не е чудесно, Анна.

Като във филмов кадър, стаята изведнъж се появи на фокус. На заден план беше лицето на Конрад. Висеше отгоре, закрепено върху голите рамене. Очите се взираха право в нея. Устата продължаваше да говори.

— Щом използваш нещо, за Бога, научи се да си го слагаш както трябва! Най-неприятно е, ако се проявява небрежност по отношение на поставянето. Песарът се слага точно върху шийката на матката.

— Но аз не съм си сложила нищо!

— Не си ли? Въпреки това нещо пречи.

Сега не само стаята, а и целият свят сякаш бавно се изплъзваше изпод тялото на Анна.

— Лошо ми е — каза тя.

— Какво ти е?

— Лошо ми е.

— Що за детинщини, Анна?

— Конрад, моля те, върви си. Върви си вече.

— Какво по дяволите искаш да кажеш?

— Махни се от мене, Конрад.

— Но това е абсурдно, Анна! Добре, съжалявам, че те попитах. Извинявай.

— Махай се! Махай се, махай се, махай се! — изкрещя тя и се опита да го отмести, но той беше толкова огромен и силен, че не можа дори да го помръдне.

— Успокой се — каза той. — Отпусни се. Не може така внезапно, по средата да променяш намеренията си. За Бога, не започвай да плачеш!

— Искам да остана сама, Конрад. Моля те!

Той сякаш я беше приковал с всичко, което притежаваше: с рамене, лакти, пръсти, бедра, колена, глезени и стъпала. Беше се пльоснал отгоре й като жаба. Досущ като огромна, лепкава жаба, която я стискаше, дърпаше и не я пускаше. Веднъж Анна видя точно такава жаба. Съвкупяваше се с женската на камък край потока. Стоеше неподвижно, беше отвратителна, със злобно жълто пламъче в очите, сграбила женската със силните си предни крака и не искаше да я пусне…

— Престани да се мяташ, Анна. Не се дръж като истерично дете. За Бога, какво те тормози?

— Причиняваш ми болка!

— Причинявам ти болка ли?

— Ужасно ме заболя!

Тя му каза това само за да го накара да се махне.

— Знаеш ли защо те боли?

— Моля те, Конрад. Престани!

— Почакай, Анна. Нека ти обясня…

— Не! — извика тя. — Не искам повече обяснения!

— Мило мое момиче…

— Не!

Анна правеше отчаяни опити да се освободи, но той не й даваше да помръдне.

— Причината да те боли — продължи той — е, че жлезите ти не работят. Лигавицата е съвсем суха…