Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 137

Целувките му обсипваха устата, страните и шията й. Той дълбоко си поемаше дъх в промеждутъците. Тя стоеше с отворени очи и го наблюдаваше със странното чувство, че гледа отстрани, и това, което виждаше, по нещо й напомняше на размазаните черти от лицето на зъболекар, който работи върху горен кътник.

После изведнъж Конрад си пъхна езика в едното й ухо. Ефектът бе поразителен. Сякаш двеставолтов ток протичаше по включена мрежа и всички лампи светваха. Костите й омекнаха, по крайниците й се разля гореща разтопена маса и Анна бе разтърсена до полуда. До такава откровена, безразсъдна и пламтяща страст едно време често я довеждаше Ед само като докосваше тялото й. Анна се хвърли на врата на Конрад и започна да го целува с много по-голямо настървение от неговото и макар че отначало той изглежда смяташе, че ще бъде жив погълнат, скоро равновесието му се възвърна.

Анна нямаше никаква представа колко дълго се прегръщаха и целуваха с такава сила, но сигурно бе минало доста време. Тя се чувствуваше извънредно щастлива, най-после отново изпитваше някогашната увереност, изпълваше я такава безпределна увереност, че й се искаше да смъкне дрехите си и да танцува дивашки за Конрад в средата на стаята. Но все пак не направи тази глупост. Наместо това просто се понесе към леглото и седна в края, за да си поеме дъх. Конрад побърза да седне редом. Тя склони глава на гърдите му и стоеше така, преизпълнена с радост, докато той нежно галеше косата й. После тя откопча горното копче на ризата му, пъхна ръката си вътре и я допря до гръдта. Усети през ребрата как тупти сърцето му.

— Какво виждам тук? — попита Конрад.

— Къде, мили?

— На главата ти. Трябва да вземеш мерки, Анна.

— Ти ще се погрижиш, мили.

— Не, сериозно — продължи той. — Знаеш ли на какво ми прилича? Прилича ми малко на ранна андрогенна алопеция.

— Чудесно.

— Не, не е чудесно. Всъщност това е възпаление на космените фоликули и предизвиква плешивост. Среща се често при жени в зряла възраст.

— О, млъквай, Конрад! — каза тя и го целуна по врата. — Имам разкошна коса.

Анна седна и му съблече сакото. После свали вратовръзката и я захвърли.

— Роклята ми е закопчана на гърба с телено копче. Разкопчай го, моля те.

Конрад го разкопча, после свали ципа и помогна на Анна да смъкне роклята. Тя остана по много приятен, светлосин комбинезон. Конрад беше с обикновена бяла риза, каквито носят лекарите, но както вече бе разкопчан, много му отиваше. От двете страни на врата му отвесно се спускаха изпъкнали жили и когато той обръщаше глава, мускулите играеха под кожата. Анна не бе виждала по-красив мъжки врат.

— Нека го направим много бавно — каза тя. — Да подлудеем от очакване.

За миг очите му се спряха на лицето й, после погледът му се отмести, огледа тялото й от глава до пети и Анна видя, че Конрад се усмихва.

— Защо да не се престорим на изискани прахосници, Конрад, и да не поръчаме бутилка шампанско? Ще се обадя на камериерката, а ти можеш да се скриеш в банята, когато тя дойде.

— Не — възпротиви се той. — Достатъчно пи вече. Моля те, изправи се.