Читать «Моят чичо Осуалд» онлайн - страница 8
Роальд Даль
С други думи, високите жени адски ми харесват. И защо не? В това няма нищо ненормално. Виж, това, което наистина е странно е, че всички жени без изключение са направо луди по миниатюрните мъже. Нека веднага да уточня, че под „миниатюрни“ мъже нямам предвид обикновените ниски мъже, каквито са жокеите и коминочистачите. Имам предвид истинските джуджета, като онези кривокраки същества, които тичат нагоре-надолу по цирковите арени, обути в клинове. Ако щете вярвайте, но всеки един от тези дребосъци може, стига да поиска, да докара и най-фригидната жена до лудост. Протестирайте колкото си щете, мили дами! Обявете ме за смахнат, заблуден, зле информиран. Но преди да го направите, ви предлагам да поговорите с някоя жена, която наистина си е имала вземане-даване с такова джудженце. Тя ще потвърди думите ми. Ще каже да, да, да, така е, вярно е, страхувам се, че това е самата истина. Отблъскващи са, но са неустоими. Веднъж едно изключително грозно цирково джудже, не по-високо от един и десет, на средна възраст, ми каза, че стига да поиска, може да притежава, която и да е жена, по което и да е време, на което и да е място. Много странно, наистина.
Но да се върнем към мадмоазел Никол, амазонската дъщеря. Тя веднага ми направи впечатление и когато се ръкувахме, стиснах ръката й малко по-силно от обикновеното. Наблюдавах лицето й. Устните й се разтвориха и върха на езика й за миг изскочи между зъбите. „Много добре, млада госпожице — помислих си аз. — Вие ще сте първи номер в Париж“.
В случай че тези думи ви звучат малко самоуверено от устата на едно седемнайсетгодишно момче, каквото бях аз, искам веднага да ви уверя, че дори на тази крехка възраст съдбата ме бе дарила с нещо повече от добрия ми външен вид. Сега, като разглеждам семейните фотографии, се убеждавам, че съм бил един изумително красив младеж. Би било глупаво да скромнича. Този факт, естествено, ме бе улеснил много в средите на лондонските дебютантки и без да преувеличавам ще кажа, че до онзи момент не ми се беше случвало да ме отблъснат. Тогава, разбира се, бях все още начинаещ и на мерника ми се бяха изредили не повече от петдесет-шейсет млади пиленца.