Читать «Моят чичо Осуалд» онлайн - страница 120

Направо няма да ми повярвате, но през цялото време, докато малката лисичка се е преструвала, че ме гали, за да ми доставя удоволствие, всъщност тайничко и търпеливо измъквала тапата от дъното на ваната. Както добре знаете, когато една тапа се извади от дъното на вана, пълна догоре с вода, всмукването надолу по тръбата е изключително мощно. И ако един мъж седи разкрачен върху това място, както аз бях седнал в момента, просто е неизбежно двата най-нежни и най-ценни аксесоара на тялото му да попаднат в ужасната дупка. Чу се едно глухо „плоп“, когато скротумът ми, увлечен от водовъртежа, хлътна със страшна сила в шийката на канала. Нададох такъв писък, че сигурно са ме чули по целия Кенсингтън Скуеър.

— Довиждане, скъпи — каза дукесата и се изниза от банята.

В мъчителните моменти, които последваха разбрах точно какво значи да попаднеш в ръцете на една от онези жени-бедуини, които се забавлявали като лишавали случайните пътници от мъжествеността им с тъпи ножове.

— Помощ! — пищях аз. — Спасете ме!

Бях парализиран от болка, залепен за дъното на ваната. Имах чувството, че съм попаднал в щипките на огромен рак.

Струваше ми се, че са минали часове, но не мисля, че съм стоял заклещен в това положение повече от десет-петнайсет минути. И това не е малко, като се замислите. Накрая дори не знам как съм успял да се измъкна от ваната цял. Но бях пострадал много сериозно. Силното всмукване е ужасно нещо и двете ми скъпоценни съкровища, които иначе са не по-големи от ренклоди, бяха придобили размерите на пъпеши. Мисля, че старият Джефри Чосър беше написал преди няколко века:

„Дамите със звания гледат да докопат жизненоважните ви притежания.“

И тези безсмъртни думи, повярвайте ми, са гравирани на сърцето ми от онзи момент. Три дена след този зловещ случай ходех на патерици и един господ знае още колко след това се движех като човек, който има таралеж в гащите.

В това осакатено състояние се запътих на петнайсети май към Дънроамин, за да спазя уговорката с Ясмин. Когато слязох от колата и закуцуках към къщата, топките ми все още пламтяха и пулсираха като бесни. Ясмин, разбира се, щеше да иска да разбере какво се е случило с мен. А и Уърсли също. Истината ли да им кажа? Ако го направех, Ясмин щеше да започне да припада от смях, а и вече чувах как Уърсли казва с глупашкия си, помпозен маниер:

— Общо взето си твърде похотлив, скъпи ми Корнелиус. Никой мъж не може да развратничи по начина, по който ти го правиш, без да си плати за това в крайна сметка.

Помислих си, че не бих могъл да понеса такова нещо и то точно в онзи момент, затова реших да ги излъжа, че съм си разтеглил сухожилие в бедрото, докато съм помагал на някаква стара дама, която се спънала и паднала на тротоара пред къщата ми. Занесъл съм я на ръце в къщата и съм стоял с нея, докато дойде линейката, но тя се оказала прекалено тежка за мен и т.н., и т.н. Това щеше да свърши работа.

Стоях под малката веранда пред главния вход на Дънроамин и се опитвах да си намеря ключа. Изведнъж забелязах някакъв плик, забоден с кабарче за вратата. Каква глупост. Опитах се да извадя кабарчето, но не успях, затова отскубнах плика. На него не пишеше нищо и реших да го отворя. Колко глупаво — да не сложат никакво име. Дали беше за мен? Да, за мен беше.