Читать «Моят чичо Осуалд» онлайн - страница 122

В този момент великолепната идея започна бавничко да се промъква в съзнанието ми. Седях спокойно и я чаках да пусне корени и да се раззелени. Тя беше вдъхновена. Тя беше красива в своята кристална простота. Нямаше начин да не успее. Тя щеше да ме направи милионер. Как не се бях сетил за нея още преди?

Обещах в началото на този дневник да ви разкажа как точно станах богат. Изгубих достатъчно време да ви разкажа как не успях да го направя. Позволете ми сега да наваксам като ви разказвам в не повече от няколко параграфа как в крайна сметка станах истински мултимилионер. Великата идея, която ми дойде наум така внезапно в Дънроамин, беше следната:

Веднага щях да отида в Судан, където щях да преговарям с някой корумпиран министър да ми отпусне на наемен срок малкото парче земя, върху което растяха дърветата хашаб и живееха суданските мухи. По този начин щях да държа правата над лова на судански мухи. Щях да събера всички местни „бръмбаротърсачи“ и да ги организирам. Щях да им давам много повече пари, отколкото взимаха в момента като продаваха стоката си на свободния пазар. Щяха да работят изключително за мен. Бракониерите щяха да бъдат безмилостно отстранявани. С други думи, щях да завладея пазара на судански мухи. В момента, в който всичко това се уреди и съм сигурен, че имам постоянни постъпления от судански мухи, щях да си построя малък завод в Хартум за масово производство на известните вече хапчета за потентност на професор Юсупов. Щях да опаковам таблетките още в завода. Щях да създам тайна разпространителна мрежа с основни пунктове в Париж, Лондон, Ню Йорк, Амстердам и други градове по света. Казах си, че след като един крехък седемнайсетгодишен младеж беше успял сам да си изкара сто хиляди лири стерлинги за една година в Париж, какво ли щеше да успее да направи, след като вече е пораснал, в световен мащаб.

Така и стана, скъпи приятели. Върнах се в Судан. Живях там малко повече от две години и нямам нищо против да споделя с вас, че макар да научих доста работи за суданските мухи, също така успях да науча доста работи и за жените, които населяват онези земи. Племената бяха рязко разграничени и рядко се смесваха помежду си. Аз, за сметка на това, се смесвах без проблеми с всичките: и с нубийките, и с хасарийките, и с бегарайките, и с шилуките, и с шукрийките, и с интересните светлокожи ниам-ниамки, които живеят западно от Сини Нил. Нубийките особено ми допаднаха и не бих се изненадал, ако разбера, че думата nubilis идва от там.

До края на 1923 г. малката ми фабрика вече работеше с пълна пара и произвеждаше по хиляда таблетки на ден.

През 1925 г. вече имах представители в осем града. Внимателно ги бях подбрал. Всички, без изключение, бяха пенсионирани армейски генерали. Безработни генерали се намираха под път и над път в онези дни и открих, че те са особено подходящи за тази работа. Бяха работливи, безскрупулни, смели, не изпитваха никакво уважение към човешкия живот и бяха достатъчно тъпи, за да не могат да ме излъжат, без да ги хвана.