Читать «Моят чичо Осуалд» онлайн - страница 118

— Къде ще отидеш?

— В Шотландия, при чичо си.

— Някой любим чичо?

— Да. Брат на баща ми. Ще ходим да ловим сьомга.

— Кога тръгваш.

— Сега. Влакът ми потегля след около нас. Ще ме закараш ли до гарата?

— Разбира се. Аз пък ще замина за Лондон.

Закарах Ясмин до гарата и й помогнах с чантите в чакалнята.

— Ще се видим точно след месец — казах аз. — В Дънроамин.

— Ще бъда там.

— Весела ваканция.

— И на теб, Осуалд.

Целунах я за довиждане, качих се на колата си и подкарах към Лондон. Отидох направо в къщата си на Кенсингтън Скуеър. Чувствах се много добре. Големият план вървеше към осъществяване. Направо се виждах как седя след пет години с някоя глупава богата жена и как тя ми казва:

— Аз много харесвам Реноар, мосю Корнелиус. Просто обожавам неговите картини. Той колко струва?

— Реноар е седемдесет и пет хиляди, мадам.

— А колко е един крал?

— Зависи от краля.

— Ами ето този тук — тъмноокия красавец от Испания — Алфонсо.

— Крал Алфонсо е четирийсет хиляди долара, мадам.

— По-евтин от Реноар?

— Реноар е велик човек, мадам. Спермата му е изключително ценна.

— А какво ще стане, ако нищо не се получи, мистър Корнелиус? Искам да кажа, ако не забременея.

— Нищо няма да платите.

— А кой ще извършва осеменяването?

— Един старши гинеколог, мадам. Всичко ще бъде прецизно изчислено.

— И съпругът ми никога няма да узнае?

— Как би могъл? Той ще си мисли, че сам го е направил.

— Да, сигурно така ще си мисли, нали — ухилва се тя.

— Няма начин, мадам.

— Би било много вълнуващо да имам дете от краля на Испания, нали?

— Помислили ли сте за България, мадам? България е на сметка — само двайсет хиляди.

— Не бих имала българско копеле, мистър Корнелиус, дори и да е от кралско потекло.

— Напълно ви разбирам, мадам.

— Другият, за когото си мислех, разбира се, е мистър Пучини. „La Boheme“ е най-любимата ми опера. Каква е цената на мистър Пучини?

— Джакомо Пучини е шейсет и седем хиляди и петстотин, мадам. Силно ви го препоръчвам. Дете от него почти със сигурност ще бъде музикален гений.

— Аз самата малко свиря на пиано.

— Това ще увеличи шансовете на бебето стократно.

— Нали? И аз така мисля.

— Ще ви кажа нещо поверително, мадам. Преди три години една дама в Далас, щата Тексас роди момченце от Пучини и детето вече е композирало първата си опера.

— Ами?!

— Вълнуващо, не мислите ли?

Страшно щях да се забавлявам, веднъж да започнат продажбите. Но в този момент имах пред себе си цял месец, в който нямаше да правя друго, освен да се забавлявам. Реших да остана в Лондон. Щях да си прекарам наистина царски. По-голямата част от зимата ми беше минала в преследване на разни крале из Европа и сега беше дошъл момента за малко сериозен разврат.

И какъв разврат му ударих… Страхотен купон. През по-голямата част от времето си прекарах лудо (виж том III). Но един ден, в началото на четвъртата и последна седмица от ваканцията ми, когато вече наистина се бях развихрил и работех по мадамите на Лондон така здраво, че тракането на кокалите им се чуваше по целия „Мейфеър“, се случи нещо направо ужасяващо, което сложи внезапен край на усилените ми дейности. Инцидентът беше просто смразяващ. Демоничен. Дори само мисълта за него и то след толкова много години, ме кара да се сгърчвам от остра физическа болка. Все пак, мисля, че трябва да разкажа този мрачен епизод, с надеждата да спася някой колега спортсмен от подобна катастрофа.