Читать «Моят чичо Осуалд» онлайн - страница 117

— Да се надяваме — измърмори Ясмин.

— Ако трябва да съм честен, мисля, че Артър би трябвало да получи най-големия процент, защото той е измислил целия процес на замразяването.

— Е, мога само да кажа, че това е много великодушно от твоя страна, Корнелиус — ухили се Уърсли.

— Четирийсет процента за изобретателя и по трийсет процента за изпълнителите. Ще се съгласиш ли с това, Ясмин?

— Не съм сигурна. Поработих доста здраво. Искам си едната трета.

Това, което и двамата не знаеха, беше, че отдавна бях решил в крайна сметка аз да прибера основната част от парите. На Ясмин, каквото и да ставаше, никога нямаше да й трябват толкова много пари. Тя живееше, за да се облича добре и да яде добре и толкова. А що се отнася до Уърсли, съмнявам се, че би знаел какво да прави с толкова много пари, дори и да ги имаше. Тютюнът беше единствения лукс, който той си позволяваше. Но с мен беше друго. Начинът на живот, към който се стремях, изискваше непременно да притежавам огромно количество пари. За мен беше невъзможно да толерирам едно „що-годе“ добро шампанско или каквото и да е малко неудобство. Така, както аз гледах на нещата, най-доброто за мен и — под това имам предвид наистина най-доброто — не беше просто това, което ме задоволява.

Смятах, че като им оставя по десет процента на всеки и задържа осемдесет за себе си, ще бъдат доволни. Отначало щяха да крещят като пощурели, но после, след като видят, че това е всичко, на което могат да се надяват, щяха да се успокоят и да се радват, че въобще са получили нещо. Естествено, имаше само един начин, по който можех да се наложа над другите двама. Трябваше просто да сложа ръка на Дома на спермата и на всичките богатства, които се съдържаха в него. Трябваше да го преместя на такова място, където нито той, нито тя могат да го достигнат. Това нямаше да бъде трудно. В момента, в който аз и Ясмин се върнехме от Америка, щях да наема една товарна кола, да отида до Дънроамин, когато знам, че мястото е празно и да задигна ценния фризер със сламките.

Никакъв проблем.

Но това щеше да бъде мръсен трик от моя страна, ще кажат някои, малко просташки номер.

Глупости, ще им отговоря аз. Никога нищо няма да получите в този живот, освен ако не използвате възможностите си. Милосърдието никога не е започвало от дома. Поне не от моя дом.

— Кога ще заминете за Америка? — попита Уърсли.

Извадих бележника си.

— Точно след един месец ще бъде събота, петнайсети май — казах аз. — Какво ще кажеш, Ясмин?

— Петнайсети май — повтори тя и също извади бележника си. — Става. Ще се срещнем тук. След четири седмици.

— А аз ще резервирам кабини за „Мавритания“, за да тръгнем колкото може по-скоро след това.

— Добре — каза тя, като записваше датата в бележника си.

— Ще посетим стария Хенри Форд, мистър Маркони, Рудолфо Валентино и всички останали янки.

— Не забравяйте Алегзандър Греъм Бел — обади се Уърсли.

— Ще ги оправим всичките — успокоих го аз. — След един месец нашето момиче няма да има търпение да тръгне отново, ще видиш.

— Надявам се — каза Ясмин. — Но сега наистина имам нужда от почивка, честна дума.