Читать «Борсови игри» онлайн - страница 58

Не бях видял кога е влязъл.

Не му личеше, че притежава казино. Дрехите му без съмнение не бяха конфекция и вероятно бяха закупени в радиус четвърт миля от хотела. Но никой англичанин не би ги носил като него. Спортното сако, грубите шотландски обувки и зелената вратовръзка на фазани бяха „небрежно-елегантни“. Пайпър беше три пръста по-висок от мен, със стоманеносива коса, сресана назад, и челюст на филмова звезда. След него се носеше благоуханен шлейф на скъп афтършейв.

— Да, аз съм Пол Мъри. — Слязох от столчето и протегнах ръка.

— Добър вечер, Пол. Аз съм Ъруин Пайпър. Радвам се да се запозная с вас. — Стиснахме си ръцете. — Хайде да седнем там. — Той ме поведе към ъгъла, възможно по-далече от американската двойка. Повика сервитьора и поръча уиски и сода.

— Отдавна ли сте в Лондон? — запитах го аз.

— От седмица — отвърна Пайпър. — Планирам да дойда и другия месец. Отивам да бия диви кокошки в Шотландия.

Дойде ми наум как аз биех диви кокошки из тресавищата на Йоркшир за пет лири на ден и бутилка бира, но реших, че е по-добре да не му го споменавам. Най-спешният ми проблем беше как да го разпитам така, че да открия някакви пролуки към уязвимото му минало. Евентуалният му опит да ме сплаши не би дал резултат, защото щях да му отговоря в същия тон. Трудността произтичаше от това, че той излъчваше смес от чар и властност, които правеха неудобните въпроси още по-неудобни.

— Благодаря ви много за времето, което решихте да ми отделите — започнах аз. — Дали бихте могли да започнете с опита си от работата с казината?

Веждите на Пайпър се събраха в знак на леко неодобрение.

— Не бих казал, че имам опит с казината. Разбира се, в хотелите, които строя, има казина, но те са основно места за забавление, а не хазарт. — Гласът му беше спокоен, интонацията — почти английска. Звучеше ми като гласовете на богаташите от американските филми отпреди войната. На съотечествениците му сигурно би прозвучал разгневено.

— Но печелите парите си от хазарта, не е ли така?

— Да, така е. — Пайпър разпери пръсти и огледа маникюра си. — Но аз лично не движа този ресор. Само организирам нещата и наемам най-добрите от бранша.

Навлезе в заучената си тирада и ускори темпото. Започна да отброява на пръсти.

— Наел съм най-добрия шоумен от игралния бизнес, Арт Бъкси. Имам един доктор на математическите науки от Принстън, който прави така, че шансовете за печалба да бъдат винаги, как да се изразя, правилно балансирани. Наех мениджъра на един от най-добрите хотели в Женева и разполагам с един гений в софтуерната индустрия, които може да създаде най-напредналата потребителска база данни в бранша.

— Тогава каква е вашата роля във всичко това?

— Аз им вдъхвам живот. Уреждам финансовата страна. Грижа се постъпленията да нарастват. — Пайпър се усмихна. — Арт движи по-голямата част от ежедневните проблеми. Той е дясната ми ръка.

— Значи вас не ви интересува самия хотел?

— О, не, погрешно сте ме разбрали — каза той. — Исках да построя най-големия хотел в света. И „Таити“ е наистина най-големият. Може да не отговаря напълно на вкусовете ми — той хвърли одобрителен поглед на интериора на бара, — но хората ще се стичат там, повярвайте ми.