Читать «Борсови игри» онлайн - страница 32

— Виж, Пол. Ако отговорим на въпросите ти изчерпателно и задоволително, ще купиш ли тези облигации?

— Е, ще ми потрябва известно време за обмисляне. Но има голяма вероятност — казах аз.

— Окей. Нека тогава да предложа две неща. Първо, Ъруин Пайпър минава през Лондон след две седмици. Аз се познавам с него. Той е чудесно момче. Мога да ти уредя среща. Да пийнем по нещо. Става ли?

— Наистина би помогнало много. Благодаря ти.

— Окей, утре ще ти се обадя да ти кажа подробностите. Другото нещо, което искам да спомена, е нашата годишна конференция за облигациите с висок доход. Ще се състои във Финикс в началото на септември. Ще има възможност да посетим „Таити“ в Лас Вегас в края на конференцията. Ще имаш и възможността да видиш управленския кадър на голям брой други компании, които емитират облигации с висок доход. Искаш ли да дойдеш? Ще се повеселим добре. Двамата с Кати сме там.

— Е, благодаря ти много — казах аз. — Първо трябва да го съгласувам с Хамилтън, но ми звучи примамливо. Предполагам, че ще мога да зърна данните за спестовно-кредитната банка, за която спомена Кати.

Сините свински очички на Кеш за момент се втренчиха изпитателно в моите. После той се изкашля смутено и заби поглед в сплетените си ръце.

— Съжалявам, пазим тайната на клиента. Разбирам — казах аз, макар в момента да не ми беше много ясно.

С това срещата завърши.

Щом вратите на асансьора се затвориха подир Кеш и Кати, Роб се извърна към мен.

— Уха! Не е ли страхотна? Краката й направо ми взеха акъла!

Нямах намерение да оспорвам краката. Но можех да споря за момичето.

— Тя е твоя, Роб. И колко е напориста само! До нея Кеш изглежда като малко пухкаво котенце.

— Ти просто не я хареса, защото се държеше напористо — каза Роб. — Тя очевидно си знае работата, красива и интелигентна. Сигурен съм, че ме гледаше през цялото време на срещата. Мисля да й завъртя един телефон и да я питам какви са й плановете за довечера.

— Ти не си наред. Тя ще те изяде жив — казах аз, макар и да знаех, че няма никаква полза. Станеше ли въпрос за жени, Роб направо си губеше ума, пък и вероятно не би имал нищо против да бъде изяден жив.

Когато се върнахме в офиса, Хамилтън ме повика при себе и попита:

— Как мина?

— Не лошо — казах аз. — Трябва да пообработя сделката още малко, но е възможно накрая да се убедя. — Разказах му някои подробности от дискусията. — Определено си струва да се запознаем със собственика. Кеш също така ме покани във Финикс на тяхната конференция, посветена на облигациите с висок доход. Каза, че щели да присъстват представителите на много компании, които емитират макулатура. Какво мислиш? — Хамилтън ни държеше изкъсо за разноските и се страхувах, че може да откаже.

Но се оказа, че бях сбъркал.

— Трябва да отидеш. Искам скоро да започнем покупки на макулатура и задачата ни ще се облекчи много, ако чуеш и видиш управителите. Можеш да научиш нещичко и от другите инвеститори. Допълнителната информация никога не е излишна.

— Чудесно — казах аз. Идеята за пътуването до Аризона ме запали много, макар и да не бях сигурен дали ще мога да устоя на сърдечността на Кеш и лекциите на Кати.