Читать «Борсови игри» онлайн - страница 22

Роб се изсмя.

— Поне да беше махнала това от бюрото си — каза той и кимна към почти празната бутилка.

— О, той няма да се появи до обяд — заяви уверено Деби.

— О, така ли? — произнесе един спокоен и премерен глас от вратата.

Залата онемя. Джеф мигновено заби нос в разпечатките си, а Роб, Гордън и Карън тихомълком се изнизаха по бюрата си. Все едно че бяхме ученици, заловени в момент на някоя пакост от директора.

Но това беше смешно. Не бяхме ученици, нито пък Хамилтън — директор.

Последва продължителна тишина. Накрая вдигнах чашата си към него.

— Добре дошъл. Наздраве.

Хамилтън само ме изгледа.

Придобила внезапно кураж от поздрава ми, Деби се приближи до него с бутилката и една чаша.

— Защо не пийнеш с нас?

Хамилтън се извърна и се втренчи в нея. Игнорира предложението й и запита:

— Какво празнувате?

— Току-що направих удар! — заяви Деби с блеснали очи.

— Това е хубаво — каза Хамилтън. — Каква сделка сключихте?

Деби се изсмя.

— О, не! Аз направих удар, а не „Де Джонг“. Вчера купих няколко акции, а те да вземат да поскъпнат с петдесет процента.

Няколко секунди погледът на Хамилтън остана прикован върху Деби. После той проговори със спокоен и уравновесен глас, в който нямаше дори и следа от гняв:

— Изчакай ме малко да си оправя нещата и заповядай в залата за конференции.

Деби повдигна рамене и остави чашата си върху бюрото, после и двамата напуснаха борсовия салон.

— Уф — изпъшка Роб. — Добре че не съм на нейно място.

След десет минути Деби се върна. Втренчи се в някаква точка върху бюрото и закрачи като сомнамбул към него, без да се оглежда. Бузите й бяха леко поруменели, а устните — плътно стиснати. Нямаше и следа от сълзи, но изглеждаше така, сякаш се страхуваше, че ако отпусне само един мускул на лицето си, и щяха да рукнат. Седна, заби поглед в екрана на компютъра и яростно започна да пресмята разни доходи по облигации.

Хамилтън влезе в салона и мълчаливо се насочи към бюрото си. Извади няколко листа от купчината с входящата документация и ги зачете. Напрежението беше нарушено от Роб, който отговори по телефона на някакъв брокер с малко преувеличен възторг.

След около половин час Хамилтън дойде при мен и седна на един стол до бюрото ми. Деби съвсем преднамерено не го забеляза — натискаше яростно клавишите на калкулатора си. Макар че работех с Хамилтън повече от половин година, всеки път, когато разговаряхме, изпитвах известна нервност. Трудно беше да се води нормален разговор с него — той слушаше толкова съсредоточено, че през цялото време бях на тръни да не изтърся някаква глупост.

Прелисти разпечатките с позициите, представящи всички сделки, които бяхме сключили през неговото отсъствие.

— Не те очаквахме толкова рано — проговорих аз, за да наруша тишината.

Хамилтън леко се усмихна.

— Да, хванах един по-ранен полет.

— Как мина?

— Добре. Много добре. „Де Джонг“ започва да се налага в Япония. Има една застрахователна компания, „Фуджи Лайф“, на която много се надявам. Дават известни надежди, че могат да ни предоставят средства за управление, а направят ли го, ще разполагаме с действително големи пари.