Читать «Борсови игри» онлайн - страница 21

С бурно дишаща гръд и облян в пот измъкнах ключовете от джоба на шортите си. Отключих вратата, прекрачих купчината неотворени рекламни диплянки и се добрах до първия етаж.

Вмъкнах се в квартирата си, протегнах се и се строполих върху дивана. Огледах се; бях прекалено изтощен, за да се помръдна дори. Апартаментчето ми беше малко, но удобно. Спалничка, всекидневна с кухненска ниша и коридор. Поддържах го винаги чисто; нямах друг изход, защото пространството беше минимално. Мебелите бяха простички, евтини и удобни. Върху лавицата над камината бях разположил скромната си колекция от най-скъпите си спортни трофеи и една черно-бяла фотография на мама и татко, облегнати на една каменна стена. Усмихваха ми се със загубеното щастие отпреди двайсет години.

Не беше кой знае колко, но ми харесваше. Уютна бърлога.

Изправих се, стенейки, и замъкнах вцепенените си мускули в банята.

На следващата сутрин първата ми работа беше да грабна „Уолстрийт Джърнъл“ от бюрото на Карън, където обикновено го оставяха. Изненадах се, че вестникът леко трепери в ръката ми, докато претърсвах колоната с ценни книжа за котировката ДЖИПС.

Ето я. Единайсет долара и четвърт. Цената се бе увеличила с повече от 50 процента. За една нощ! Обърнах се и видях Деби да влиза в борсовия салон с чашка кафе. Веднага видя какво чета и запита:

— Е?

— Единайсет и четвърт — ухилих се аз.

— Не може да бъде! — възкликна Деби и издърпа вестника от ръцете ми. Нададе див крясък и го захвърли във въздуха. Всички се извъртяха към нас.

— Аз съм богата! — изкрещя тя.

— Е, не чак толкова много — казах. — Става въпрос само за някакви си две-три хиляди долара.

— О, няма ли да млъкнеш, мърморко такъв — засмя се тя. — Отивам да взема бутилка шампанско. В хладилника имаме портокалов сок.

Аз имах известни резерви, но Гордън и Роб вече мляскаха с устни. Дори Джеф потриваше ръце в очакване. Той също имаше повод да се радва. През изминалата нощ доларът най-сетне се бе държал според икономическия модел, чийто автор бе той.

След четвърт час Деби се върна, сграбчила кофичка за лед, в която се гушеше бутилка шампанско. Нямах представа откъде бе успяла да я купи толкова рано сутринта. Извадиха чаши и портокалов сок от хладилника и само след минута всички вдигахме тост за здравето на американската компания „Джипсъм“.

— Всяка сутрин трябва да го правим — заяви Роб, съзерцавайки с одобрение мехурчетата в чашата си.

— Нашият шеф и господар ще получи припадък, ако ни види — каза Гордън.

— Не се тревожете — успокои ни Деби. — Трудно ми е да си го представя, че е способен да припадне за каквото и да било. По-скоро ще ни прониже с погледа си кинжал, след което ще ни изнесе кратка лекция: „Де Джонг и Ко“ се гордее с професионализма си, а вие, Робърт, нямате професионално държане — изрече тя превзето и по някакъв начин успя да пресъздаде и шотландския акцент, и нравоучителния тон на Хамилтън.