Читать «Борсови игри» онлайн - страница 219

— Чудесно. Тя е прекрасно момиче. Пази я.

Това сигурно му струваше огромни усилия. Бях искрено изненадан.

— Трябва да тръгвам — казах аз и се насочих към изхода.

Докато минавах през въртящите се врати, през тях влезе едно много високо и русо момиче на около двадесет години. Беше облечена в оскъдна фланелка с къси ръкави, без сутиен, и много къси дънкови шорти, впити в безкрайно дълги крака и бедра със силен бронзов загар. Главите на всички мъже наоколо се извъртяха подир нея. И аз не направих изключение. Изчаках пред входа на сградата и видях как девойката се насочва към мястото, където седеше Роб. Лицето му просветна в изражение, което познавах отдавна; той се изправи и я целуна.

Как, по дяволите, го правеше? Какво толкова виждаха в него? Поклатих зачудено глава и тръгнах по улицата към ресторанта.

Точно в дванайсет и половина слязох по стъпалата в заведението. Беше препълнено. Дени бе запазил маса предварително.

Тримата вече ме чакаха. Кеш и Дени разтърсиха топло ръката ми. Целунах Кати. Беше истинско щастие да я видя жива и усмихната.

— Радвам се да те видя — изрекох аз.

— Аз също.

— Кога пристигна?

— Тази сутрин. Полицията в Ню Йорк изтърва мъжа, който стреля по мен, така че ме посъветваха да съкратя програмата си и да си тръгвам колкото мога по-бързо. Но смятат, че опасността вече е отминала. След като заловиха Хамилтън и Вайгел, вероятността онзи да ме преследва още, е много малка.

— Господи, как се разтревожих, когато чух онези писъци по телефона!

— Разтревожен бил! А какво да кажа аз, дето едва не ми се пръсна сърцето от страх? За щастие жената, дето я рани, щяла да се оправи, така ми казаха.

Кеш ми наля една чаша от бутилката шампанско, зъзнеща в кофичката с лед до масата.

— Наздраве за всички ни! — каза той и отпи голяма глътка. — И за отпуската на Хамилтън. Дано да е наистина продължителна.

Пихме. Беше ми хубаво. Бях си върнал работата. Сега вече можех да си позволя да купя къщата на мама. И вече можех да търгувам. Но най-важното от всичко, имах Кати. Видях усмихнатите й очи над чашата й.

Обърнах се към Дени.

— Благодаря ти за всичко, което направи за нас.

Дени вдига ръка.

— О, няма защо. За мен беше истинско удоволствие да ви помогна. Деби беше много добър адвокат и съм щастлив, че имах възможността да помогна за залавянето на убиеца й.

Поръчахме си обяд. Кеш поръча още една бутилка шампанско.

— Да ти се е обаждал Джак Салмън? — попитах го аз.

— Вчера говорихме — отвърна той. Изчака сервитьорът да постави чиния супа пред него и лакомо засърба. — Изпаднал е в пълна паника. Казва, че следователите душат навсякъде. Разбира се, каза ми още, че не знаел нищичко за това какво ставало в действителност, но се съмнявам дали ще изкара и до края на следващата седмица.

— Казваме сбогом на още един клиент — въздъхнах аз и се усмихнах.

— Да, много лошо — избъбри Кеш. — „Финикс Просперити“ просто ще се превърне в поредната фалирала кредитно-спестовна банка, увиснала на гърба на Чичо Сам. Но положението все още не е толкова страшно, защото имат доста облигации за продан.

И спря да обмисли откриващите се възможности.