Читать «Борсови игри» онлайн - страница 218

— Ударена е!

Друг:

— Ранена е, кърви!

Сирените вече виеха оглушително. Груби полицейски гласове заповядаха на хората да се отдръпнат.

— Кати! — ревях аз в слушалката. — Кати!

И после гласът й изпълни пространството около мен. Чудният глас на Кати. Напрегнат, разплакан, но все още жив.

— Пол?

— Добре ли си?

— Да. Една жена е ранена, но аз съм добре. Добре съм.

23.

Гледах със задоволство екрана пред себе си. Пазарът на ценни книжа бе скочил рязко сутринта и сега беше с пункт и половина по-висок. Както винаги, Хамилтън бе успял да позиционира портфейла съвършено точно. Щяхме да изкараме прилична печалба. До ушите ми бяха стигнали слухове за нова голяма емисия на Световната банка, която трябваше да се появи следобед, и аз исках да се уверя, че ще успея да докопам част от нея. Харесаха ли я на пазара за еврооблигации, и щеше да литне.

Погледнах часовника. Вече беше дванайсет и двайсет! Сякаш само преди час беше седем и половина, когато се бях върнал за пръв път на работното си място за моя пръв пълен работен ден, откакто ме бяха изгонили. Чувствах се наистина добре. По йерархия Джеф беше заел мястото на Хамилтън, но беше дал ясно да се разбере, че няма нищо против да си поделим отговорността. Бях сигурен, че няма да излъжа доверието му.

В дванайсет и половина имах среща с Дени, Кеш и Кати. Дени бе поканил всички ни на обяд. Сграбчих сакото и хукнах към асансьорите. На излизане от асансьора зърнах Роб да чака някого. Направих се, че не го виждам, и закрачих през фоайето към въртящите се врати.

— Пол! — Спрях. — Можеш ли да ми отделиш минутка?

Кимна ми към креслата в един спокоен ъгъл. Поколебах се, но после размислих и тръгнах след него.

Не седнахме; останахме прави до креслата. Роб запристъпва смутено от крак на крак. Нямах никакво намерение да му помагам. Накрая събра кураж и вдигна очи.

— Наистина съжалявам страшно много, че излъгах полицията за теб.

Не казах нищо. Не бях в състояние да му простя. За мен с приятелството ни беше свършено.

— Последните няколко месеца извадих много лош късмет. Страшно лош късмет. Направих много неща, които изобщо не биваше да правя. Исках само да ти кажа, че искрено съжалявам за това, което се случи.

— Няма нищо — изрекох аз с неутрален тон.

Знаех добре, че е загазил много. Асоциацията по ценните книжа разследваше покупката му на акции на „Джипсъм“, а полицията далеч не беше във възторг от начина, по който ги беше подвел с лъжесвидетелството си. Но Роб бе обещал да даде показания срещу Хамилтън и бе спомогнал за неговото залавяне, което можеше да послужи за смекчаване на вината му. Но каквото и да се случеше от сега нататък, едно беше сигурно — с работата му в „Де Джонг“ беше свършено. Това ме радваше. Според мен той беше по-скоро слабохарактерен, отколкото лош, но въпреки това не исках повече да се мярка пред очите ми.

— Как е Кати? — запита Роб.

— Добре. Много добре.