Читать «Борсови игри» онлайн - страница 215

Обмислих последните му инструкции. По този начин той в крайна сметка не позволяваше „Финикс Просперити“ да загубят двайсетте си милиона.

Той продължи.

— Ще телефонирам на Дик Вайгел всеки пет минути. Ако само опиташ някакъв номер или аз не му се обадя, Кати е мъртва.

Въздъхнах. Не ми оставаше нищо друго, освен да постъпя така, както ми нареждаше. Седнах на бюрото си и издърпах няколко празни квитанции. И точно в този момент линията светна. Хамилтън протегна ръка да ме спре, но за миг закъсня.

— Да? — казах аз.

— Пол, обажда се Робърт Дени.

— О, здравей.

— Знам, че в момента не можеш да говориш — изрече бързо той, — но вече всичко е готово. Можете да идвате с Хамилтън и Роб. Полицията е при нас и чака.

— Не е Пауел, нали? — попитах аз.

— Инспектор Пауел също е тук, но съм довел и шефа му. Има и двама души от отдела по борба с измамите от особено голям мащаб. А ФБР са готови всеки момент да пипнат за врата Вайгел в Ню Йорк.

Хамилтън не можеше да чуе какво ми казва Дени, но ме наблюдаваше внимателно. Погледнах часовника. Един и тридесет и седем. Хамилтън проследи погледа ми и ми напомни:

— Има още една минута.

— Точно пред офиса му ли го чакат?

— Задръж така — каза той. Дочух някакви приглушени гласове от другия край на връзката. Продължи сякаш цяла вечност. Наблюдавах как стрелката на секундарника се върти по циферблата, запътена съм числото дванайсет. Знаех, че часовниците ни са точни до секундата и се надявах, че часовникът на Вайгел не избързва.

— Да, точно там са.

— Не затвориш ли телефона, няма да позвъня на Дик — каза Хамилтън. Изгледах го. Говореше истината.

Умът ми трескаво запрепуска. Това беше най-добрият ми шанс да спра Хамилтън. Изпуснех ли го, нямаше да има никаква гаранция, че Кати ще бъде в безопасност. А не можех и да го оставя да се изплъзне.

Взех решение.

— Слушай внимателно — казах бързо на Дени. — Предайте на ФБР веднага да пипне Вайгел. И изпратете няколко полицая тук. Но бързо. Разполагаме само със секунди. Ще ти обясня всичко по-късно.

— Веднага — каза Дени и затвори.

Сърцето ми биеше лудо от риска, който бях поел. Поставих слушалката върху телефона и се изправих, без да откъсвам поглед от Хамилтън. Очите му застинаха широко отворени. Не беше очаквал това, което се случи.

— Не блъфирах — каза той. — Кати е мъртва.

Той бавно се приведе, вдигна куфарчето си и тръгна заднишком към вратата, без да сваля очи от лицето ми.

Една едра фигура се стрелна през бюрото до него. Роб връхлетя върху Хамилтън, събаряйки компютъра. И двамата се строполиха на пода. Роб изкрещя и се улови за рамото. Докато Хамилтън се изправи, аз скочих отгоре му. Той се съпротивляваше бясно, но Роб ми се притече на помощ и след няколко секунди успяхме да го приковем на пода. Роб бе възседнал краката, а аз — раменете му.

— Завържи му ръцете — изкрещя Роб.

Огледах се за нещо, с което да го вържа, и сграбчих електрическия кабел, стърчащ от разбития компютър. Дръпнах го рязко и се опитах да го обвия около китките на Хамилтън.

Беше ми много трудно. Дори и срещу двама ни той се бореше и извиваше като змия и не можехме да съберем китките му, за да ги вържем.