Читать «Борсови игри» онлайн - страница 185

— Няма.

Селцето вече беше съвсем близо. Мярнах една кръчма.

— Стига вече за това. Жаден съм. Да пийнем по нещо.

Седнахме пред кръчмата от шестнадесети век и убивахме времето си над две питиета, докато слънцето се скри зад гористите хълмове. Беше вълшебна вечер и никой от двама ни не искаше тя да свършва. И тъй като кръчмата имаше и зала за хранене, останахме да вечеряме домашен пудинг, пълнен с пържола и бъбреци.

— Да си мяркала Роб, откакто се върнахме от Америка? — попитах аз.

— Да, мярнах го — отвърна ми тя без особен ентусиазъм.

— Какво има? Да не те е притеснявал пак?

— Да — каза тя, без да вдига поглед от чинията си.

Зачаках да продължи. Но тя не го направи. Това ме заинтригува. Но повече ме разтревожи. Трудно можех да забравя изпълнените със змийска отрова думи, изсъскани от него в Лас Вегас.

— Какво е направил?

— Ами, няколко пъти се сблъсках с него по работа. А напоследък е започнал да се навърта около сградата на „Блуумфийлд Уайс“ и ме следи всеки път, когато се прибирам у дома. Всеки път иска да разговаряме и винаги е много груб.

— Какво казва?

— О, твърди, че съм лекомислена и леконравна. Казва, че съм го предала. Казва ми, че съм от ония жени, дето много обичат да дразнят мъжете. И дрънка много неприятни неща за теб.

Въздъхнах.

— Това не ме изненадва особено.

— Каза ми, че си имал интимна връзка с Деби. — Тя ме изгледа въпросително.

— Не е вярно. Вече ти казах. Просто работехме заедно и станахме добри приятели.

— Роб твърди, че сте имали някаква много романтична вечеря на едно корабче, точно преди тя да умре. — Кати видя смаяното ми изражение и се усмихна успокояващо. — Не се тревожи. Аз ти вярвам. Така или иначе, не ми влиза в работата да ти държа сметка за приятелките.

Махнах с ръка.

— Не става въпрос за това.

Замислих се как ли е могъл да ни види на корабчето. Когато си тръгвахме онази вечер, той остана в офиса. Трябва да ни е проследил.

— Че защо ще го прави?

— Страхувам се, че ти не си първата жена, с която той се държи по такъв начин. Навремето е излизал с Деби. Тя го разкарала, но съквартирантката на Деби твърди, че Роб буквално до последния ден не я оставял на мира. Предлагал й да се оженят, но тя му отказала.

— Почакай малко! Щом Роб ви е видял двамата с Деби точно преди тя да бъде убита, значи може да е зърнал и убиеца — изрече Кати. После видя лицето ми. — Не мислиш, че го е направил той, нали?

Въздъхнах пак.

— Страхувам се, че е възможно и да е той. Имаш вече представа как изглежда, когато излезе от кожата си. И не му минава бързо. Трябва да ти призная, че когато ми каза, че щял да убие и двама ни с теб, почти му повярвах.

Кати потрепери. Беше видимо уплашена. Довършихме си вечерята в мълчание. Накрая наруших тишината.

— Е, така или иначе, не можем да направим нищо. Хайде да си поръчаме още една бутилка вино и да сменим темата.

Така и направихме. Цяла вечер си бъбрихме, като прескачахме от глупост на глупост. Изслушвахме се и избухвахме в смях след всяка несвързана история. Накрая кръчмарят взе да се върти около нас; огледахме се и видяхме, че кръчмата се е опразнила. И двамата станахме неохотно от масата. Очите ми се спряха на някаква табела.