Читать «Борсови игри» онлайн - страница 18

— Купи ли нещичко? — запита Деби.

— Само два милиона — отвърнах аз.

— Не е лошо. Май ще изкараш добри пари. — Тя се облегна на стола си. — Ух, как не можем и ние да си купим от тия облигации! Толкова ще е гот.

— Разбира се, че можеш — казах аз. — Трябва само да изтеглиш две милиончета от сметката си в Строителното дружество.

— Бихме могли да се опитаме да закупим по-малко количество. Един нестандартен пакет например — каза тя.

— Ще бъде ли етично?

— Не знам.

— Е, би трябвало да знаеш, в края на краищата ти си служителят по надзора — казах аз. Всяка компания, занимаваща се с управление на фондове, си назначава такъв служител, за да се осигури срещу използване на вътрешна информация за незаконна търговия на ценни книжа и конфликти на интереси.

Бяха я назначили на този пост заради юридическото й образование.

— Е, сигурно е тъй… Но като си помисля, това почти си е конфликт на интереси.

— Какъв срам! Иначе не е лоша идея.

— Разбира се, че можем да си купим — погледна ме Деби. — Като нищо ще скочат, ако компанията бъде погълната.

— Защо не? — казах. — На мен ми се струва блестяща идея. — Имах десет хиляди фунта в Строителното общество. Помислих си, че акциите на „Джипсъм“ ще са добро капиталовложение за половината сума. — Но как, по дяволите, се закупуват американски акции?

Двамата с Деби започнахме да умуваме над проблема. Изведнъж тя бурно се разсмя.

— Направо ще се скъсам от смях! Та ние имаме десет телефонни линии с най-големите борсови посредници в света. Поне един от тях трябва да знае как става.

Свързах се Кеш.

— Да не си променил мнението си за „Джипсъм“? — запита той.

— Не, не съм — отвърнах аз. — Но искам да те помоля за една услуга.

— Давай — каза Кеш, може би с малко по-слаб ентусиазъм от обикновено.

— Как може човек да си купи ценни книжа от нюйоркската фондова борса?

— О, много лесно. Мога да ти открия сметка тук. Всичко, което трябва да направиш, е да позвъниш на Мириам Уол от нашия отдел за частни лица. Дай ми пет минути и аз ще я подготвя.

След десет минути двамата с Деби бяхме горди собственици на хиляда акции на американската компания „Джипсъм“, закупени на цена 7 долара за акция.

3.

Тап. Тап. Тап. Бях влязъл в ритъм. Краката ми издаваха едва доловим звук при допира си с пътеките на Кенсингтън Гардънс. Втренчих се в езерото в далечината и останах доволен. Не мърдаше. Когато бягах, светът просто се плъзгаше покрай мен. Нямаше никакви подскачания нагоре или надолу. Тялото ми се носеше напред, задвижвано от постоянния ритъм на краката. Всичките видове джогинг или трополене просто са загуба на енергия. А всяка загуба на енергия неизменно води до загуба на скорост.

Бягането е наслада. Не просто от силата на волята, която ви тласка напред, когато цялото ви тяло крещи да спре, а защото е чудесно всеки мускул на тялото ви да се движи както трябва, когато поискате.

Навремето спортните коментатори вдигаха голям шум около стила ми на бягане. Но аз не бях роден бегач. Бях се учил дълги години. Сам. И с помощта на Франк.