Читать «Борсови игри» онлайн - страница 17

Затворих телефона. Деби, както обикновено, беше чула целия разговор.

— Мислех, че от теб се очакваше да продаваш тези акции, а не да купуваш от тях. Хамилтън ще припадне.

Обясних й какво бях открил за „Джипсъм“ и заключенията, до които бях стигнал.

— Ако съм прав, и ако облигациите се изкупуват от хора, които възнамеряват да погълнат компанията, значи ще ги търгуват плътно до номинала им. Успея ли да купя нещичко на 80, това означава 20-процентна печалба.

Деби слушаше внимателно.

— Изглежда наистина добре. Но продължавам да съм убедена, че Хамилтън ще сипе гръмове и мълнии.

Трепнах. Тя можеше да се окаже нрава. Технически не бях упълномощен да увеличавам зависимостта на „Де Джонг“ от която и да е компания, която не разполагаше с оценка за кредитоспособност от най-висш клас ААА или АА без изричното разрешение на Хамилтън. Но добре знаех, че това, което вършех, имаше смисъл.

Пултът отново замига. Беше Кеш.

— Реши ли се вече за „Джипсъм“?

— Още не. Дай ми още половин час.

— Окей. Но офертата ми няма да е валидна цяла вечност. Само половин час и нито секунда повече. — И той затвори. Беше напрегнат малко повече от обикновено. Нямаше и следа от обичайното му умилкване.

Изминаха двадесет и пет минути преди Дейвид да ми позвъни.

— Нещо става. Извън борсата се предлага цена купува на 80 за тия облигации, един господ знае защо. Ти в течение ли си, Пол?

— Не съм много сигурен, но мога да предположа — казах аз.

— Е?

— Съжалявам, Дейвид, не мога да ти кажа. Намери ли ми облигации?

— Само два милиона. Предлагаме ги на 82.

„Харисън Брадърс“ вероятно използваха случая да се пооблажат малко от цената, но не му беше времето да се заяждам за дреболии.

— Вземам ги — казах аз.

— Купуваш облигации на американската компания „Джипсъм“ на стойност два милиона долара с девет процента печалба и година на изплащане 1995 на цена 82 — каза Дейвид. — Благодаря ти за сделката.

— И аз ти благодаря — казах аз. — Ако случиш на още, обади ми се.

— Ще ти се обадя — обеща Дейвид. — Макар че едва ли ще имам такъв случай. Наложи ми се да изтръскам цяла Швейцария за тия два милиона. Някой е обрал до шушка всички налични облигации. Всички, с които разговарях, са ги продали вчера или завчера.

Засега бях успял да натрупам облигации на стойност 2 милиона. Това ми осигуряваше хубава печалба. Спомних си, че бях обещал да се обадя на Кеш.

— Е? — запита той.

— Съжалявам, Кеш. Благодаря ти за офертата, но мисля, че ще е по-добре да ги запазя.

— Хей, Пол, приятелю. Помисли си добре. Хамилтън ще ти се ядоса страшно когато разбере, че не си се възползвал от офертата ми.

„И когато научи, че съм купил още два милиона“ — помислих си.

— Съжалявам, Кеш, но не сме в състояние да ти помогнем.

Линията замлъкна за момент. След малко гласът му отново прозвуча, разочаровано, но приятелски.

— Ти решаваш. Само не забравяй за главоболията, които си създадох, за да те отърва от една лоша позиция. Ще ти се обадя по-късно.

Докато затварях телефона, се възхитих от способността на Кеш да те накара да се чувстваш виновен дори и когато иска да ти одере кожата.